Гибелта на Гоце Делчев е тежък удар върху ВМОРО

Гоце Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българската македоно-одринска революционна организация.

Обявен за национален герой в Република България и Република Македония.

Роден е през 1872 г. в град Кукуш в семейството на Никола и Султана Делчеви. Неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са революционери от ВМОРО.

Завършва Българското екзархийско училище, след това Българската екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в българската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където участва в организирането на таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 г. постъпва във Военното училище в София. В края на обучението заради участието му в стачка на юнкерите срещу битови неуредици в училището, е изключен. След това Гоце се завръща в Македония, където решава да се бори с всички сили за свободата й. От 1894 до 1896 г. е назначен за екзархийски учител в Щип. От есента на 1896 г. става учител в Банско, където работи 2 месеца и успява да изгради широка мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко, Горноджумайско и Неврокопско.

В Щип Гоце Делчев се среща с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК (Български Македоно-Одрински македонска революционни комитети), като е привлечен в организацията, а по-късно става неин ръководител.

През лятото на 1896 г. участва в Солунския конгрес и заедно с Гьорче Петров изработва програма и устава на организацията.

Гоце Делчев е избран за задграничен представител и заминава за София. Като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четнически институт на ВМОРО в Княжество България.

Този институт изпраща обучени, окомплектовани и смели четници и войводи във вътрешността на Македония и изиграва основна роля за масовизиране революционното движение. Гоце полага големи усилия за снабдяването на организацията с оръжие и пари.

Назначен е за главен ревизор на четите в Македония, Одринска Тракия и Родопите. През зимата на 1900 г. пребивава известно време в Бургас, където в двора на Минковия хан основава фабрика за бомби, чийто динамит е използван при Солунските атентати по-късно…

През 1902 г. заедно с Гьорче Петров участват в изработването на нова програма и устав на организацията.

Въпреки успехите Гоце все още не е убеден, че ВМОРО е готова да вдигне поробеното население на въстание.

През март 1903 г. четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин. През тази пролет активността и диверсионните действия на четите силно нарастват. През април 1903 г. са взривени френският кораб „Квадалквивар“ и солунската „Банка Отоман“. Настъпват решителни дни.

Турското правителство, редовната армия и жандармерия отговарят с масови погроми и жестокост.

На 3/4 май 1903 г. по пътя за среща с ръководителите на Серския революционен окръг четата на Гоце Делчев, както и Серските чети са открити и обградени от редовна турска войска и жандармерия, водена от жандармерийския офицер майор Хюсеин Тефиков, в района до село Баница, Серско, в местността Сухата река. (Според биографи на делото му в последния, смъртоносен бой на Гоце Делчев и четата му край село Баница, Серско, срещу него се изправя турска военна част, водена от жандармерийски офицер Хюсеин Тефиков, който е бил съвипускник на Гоцев във Военното училище, негов другар, но в този кръвопролитен бой всичко е забравено и някогашният му колега изстрелва срещу Делчев смъртоносния куршум… – Б. А.)

За късо време Гоце Делчев и смелите четници са готови за бой. Наоколо турската войска е сключила смъртоносния обръч на обсадата. Войводата решава да се отвори път през неприятелските редици, до близката височинка. Момчетата му вярват, че Гоце ще ги спаси.

Гоце Делчев пръв изскача от къщата и се затичва по брега на пресъхналата рекичка. Комитите го следват. Но изход няма.

Иззад крайречните дървета и близките камъни пропуква залп от много пушки. Стрелят точно и убийствено няколко стотин турски аскери.

Сърцето на войводата бие лудо. Той трябва да ги спаси. Изправя се и гърми срещу връхлитащите аскери. Изведнъж ляга, като от гърдите му бликва струя топла кръв. Стреля майор Тефиков, право сърцето, забравил някогашния Гоце.

Жестокият бой продължава целия ден. Загиват много султански войници, но и четата дава непрежалими жертви начело с техния апостол Гоце Делчев. Войводата Гоце и шестимата комити оросяват с кръвта си бащината земя…

останалата част от четата успява да се прикрие в усамотена плевня и продължава сражението до падането на нощния мрак. Аскерски и комитски трупове лежат бездиханни край бреговете на сухата речица. Тишина… и последно сбогом с безсмъртния Апостол на Македония и Одринско Георги Николов Делчев (Ахил).

Иван СИВОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!