Полк. о.з. Георги Разсолков е първият командир на полка в авиобаза „Граф Игнатиево“. Той е и първият български пилот, пресякъл звуковата бариера на 200 км от Москва. Съпругата му – Анастасия Разсолкова е първата жена-пилот на БГА „Балкан“. Управлявала е Ил-18 до всички посоки на света, преди да слезе на земята през 1987 година.
Историята на първия български пилот, преминал звуковата бариера, започва с детската му мечта да лети във висините. Отраснал в Белица, малкият Георги е запленен от аеропланите всеки път, когато царски офицер, чиято съпруга е родом от града, лети между склоновете на Рила и Родопите и спуска писма до любимата си.
„И аз през прозореца гледам самолета как лети и минава ниско. Виждам пилота, очилата му и как пуска писмото. Тогава там бяха само ливади – Бельовите ливади. И ние, децата, бягаме да вземем писмото, да го носим на съпругата му. Бяхме още малки разбира се и по-големите с по един шамар го вземаха от нас, та те да го носят, а ние – след тях. И оттогава се зароди мечтата да бъда такъв“, спомня си бай Георги.
Само за десетилетие детският блян се превръща в реалност. Георги Разсолков е сред малцината младежи, подбрани през есента на 1948 година и обучавани за пилоти във военизирания аероклуб Граф Игнатиево. Там той взима успешно и първия си пилотски изпит, което му отваря пътя за обучение във военно-въздушното училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. Две години след дипломирането си вече е командир на ескадрила в изтребителния полк в Граф Игнатиево. Там се сблъсква и с първия си противник.
„Март месец 54-а година започна да влита нощем на пределно малка височина самолет с ниска скорост, триста километра в час максимална и някъде стотина минимална. И при това влизаше регулярно на 200 метра височина. Нас ни вдигаха по тревога и заемахме указаните зони, които трябваше да покриваме за прихващане. Радиолокационно покритие нямаше. Насочване – никакво. Трябва да го открием визуално. А визуално нощем, дори и при пълна луна, не може да се открие. На повече от 50 метра, максимум 100 – не можеш да откриеш самолет. Една вечер, докато излитах, той премина над летище Граф Игнатиево. На 300 метра полосата свети, аз излитам, той минава над мене. 2-3 пъти така се получава. Премине над аеродрума, изхвърли позиви с тогава антиправителствено или, както тогава го наричахме, противонародно съдържание и на сутринта ние не спали, се прибираме, а военно контраразузнаване ни посреща и пита „Пак ли не го хванахте?“. А ние – навели главите виновни.“
Играта на котка и мишка продължава до 8 септември 1954, когато накъде към 22 часа вечерта командирът на следващата ескадрила старши-лейтенант Илия Еленски засича случайно целта край Любимец. Разчет на противовъздушната отбрана осветява неприятелския самолет със сигнална ракета. Изтребителят се нарежда зад нарушителя и се опитва да намали скоростта си, за да пристъпи към атака. Георги Разсолков преразказва спомените на своя боен другар и приятел:
„И той се нарежда отзад, отваря т.нар. клапи за кацане или задкрилки както още се наричат, спуска и колесника. Обаче на основния колесник има две зелени лампи, а на предното колело – бяла лампа. Когато спуска колесниците, тези лампи светнали. По ирония на съдбата в същото време в района е разположена зенитна батарея, която също е вдигната по тревога и когато вижда така обозначилия се самолет, започва барабанен огън по нашия другар. Въпреки това той успява да открие огън по вражеския самолет. Пуска една серия с двете оръдия, без третото, но когато зенитните снаряди започват да се пръскат около него, той се прикрива и излиза от атаката.“
Нанесените по противника поражения се оказват фатални. Седмица по-късно разузнаването докладва, че въпросният самолет е паднал на 3 километра в турска територия. Оттогава нарушенията на държавната граница спират. Вражески самолети повече не влизат на българска територия.
Стремителната кариера на Георги Разсолков му осигурява място сред малцината български пилоти, изпратени да се обучават в Съветския съюз на новия МиГ-19 – първия съветски свръхзвуков изтребител. Инструкторите от школата в Саваслейка, разположена на 300 километра от Москва, са впечатлени от владеенето на самолета от българите и им поставят висока оценка. Истинско впечатление обаче прави командирът на групата – капитан Разсолков, който единствен получава похвала от ръководството – маршала на Съветския съюз, тогава генерал-полковник Евгений Савицки.
„Трябваше да се излети, да се изкачим на 10 километра височина, да се включи максимален режим на двигателите, т.е. форсажен, да се премине скоростта на звука и да се направят няколко еволюции, за да се види ефектът от управлението на самолета. Това е съдържанието на упражнението, просто упражнение, не е сложно, но интересно. За първи път отиваш зад звуковата бариера. Когато пилотът захождаше в определената зона, за да изпълни упражнението, инструкторът отиваше и искаше да чуе дали ще се получи гръм от неговия обучаем. Обаче гръм няма.
Дойде и нашият ред. Аз като старши на групата изпълнявам първи. Времето беше облачно с долен край на облачността 3 хиляди метра. Питам инструктора „Как да изпълня упражнението?“, а той ми отговаря „Ами, под облаците ще минеш. Каквато скорост даде самолетът, такава.“. Излитам аз, отивам в зоната, самолетът е набрал голяма скорост. Достигам 10 хиляди метра. На форсажен режим съм, минах скоростта на звука, направих две-три еволюции. В това време ръководителят на полета ми съобщи, че нарушавам зоната за движение на транспортни самолети. Обърнах го на полутона и с голяма скорост тръгнах към летището. Наближавам, а ръководителят полети се чува „Ноль сорок пятый, какая скорость у тебя?“. Поглеждам и отговарям, че е хиляда и двеста и малко отгоре. Реших, че съм сгрешил, защото по инструкции не е разрешено под 5 хиляди метра да се преминава скоростта на звука, защото се получава ударна вълна от самолета. Кацам, правя маньовър и на стоянката спирам двигателите, а инструкторът стои на петдесетина метра и ме вика с показалец. „Такъв гръм беше тука. Единствения. Ну, молодец!“. А аз, тъй като с висока скорост захождам към летището, минавайки под облаците, ударната вълна от звуковата бариера е била насочена пряко към земята, от което се е получил голям гръм. Инструкторът ме поздрави за това, че неговият обучаем е получил единствения гръм при провеждането на упражнението.“
Николай Чадаров, ВТК
Източник: glasove.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
