Един от най-големите ни баскетболисти е Георги Младенов. Спортистът, носил емблематичния №12 на гърба си, е роден в деня, в който православният календар почита светите братя Кирил и Методий – 11 май. Същността и характерът на Младенов обаче като че ли го доближават до светеца, чието име носи – Георги Победоносец.
Сухата статистика във визитката му говори достатъчно. 11 пъти е шампион на България с екипите на родния „Левски”, „Плама” (Плевен) и „Славия”, 7 пъти вдига над главата си и купата на страната, печели титлата и в Тунис преди 25 години. Точно четвърт век продължава професионалната му кариера, след като дебютира на 16 в тима на „сините” и е „пенсиониран” с мач срещу „Левски” на 41.
В края на 2003 г. Младенов е играещ треньор на „Спартак МВР” и след мач в зала „Триадица” е наръган с нож в крака при скандал с масажиста на „Левски” Кирил Стефанов. Въпреки че се разминава с много по-сериозни последствия, така и не се връща повече на подиума като играч. Освен в един случай – през 2011 г. зала „Арена Армеец” се изпълва за бенефиса на Георги, който за последен път облича синия екип и със сълзи на очи казва „сбогом” на публиката, която е радвал десетки пъти с изявите си.
Между футбола и баскетбола
Животът му е свързан с оранжевата топка още от детска възраст. След кратко залитане по футбола Георги се посвещава на баскетбола още 9-годишен и огромна заслуга за това има баща му Младен Младенов. Учителят по физическо възпитание в столичното 127-о училище на улица „Денкоглу”, когото всички наричат Даскала, запалва по великата игра десетки деца, но безспорно най-голямото постижение е собственият му син Георги. Младен Младенов си отиде от този свят в началото на този век, но паметта му се почита и досега от всички, които обичат баскетбола.
Великите мачове
Великите мачове на №12 в 25-годишната му професионална кариера трудно могат да се преброят. Разбира се, могат да се споменат примери като избухването му срещу „Реал” (Мадрид) с екипа на „Плама” през 1996 г. Или пък мачът, в който вкарва 150 точки в коша на „Ямбол” няколко години по-рано като лидер на „Левски”.
Жоро остави огромна диря и в националния отбор. През 1984 г. с негова тройка България стана балкански шампион. Младенов е участник на 4 европейски първенства, като през 199 г. в Италия е реализатор №2 в турнира. Дори и на „преклонната” за спорта възраст от 38-39 години демонстрира феноменалната си стрелба, с която носи последните две титли на „Левски” през 2000 и 2001 г., преди да настъпи хегемонията на „Лукойл Академик”, която продължава и досега.
Разминаване с чужди отбори
Георги Младенов не успя да заиграе в силен европейски отбор, въпреки че на два пъти е близо до тази възможност. В единия случай не беше пуснат да отиде в „Арис” (Солун) и да оформи тандем с великия Галис. След споменатия по-горе мач на „Плама” с „Реал” пък испанският гранд е готов да вземе Младенов в състава си – треньор е големият Желко Обрадович. От Мадрид изпращат оферта, но тя така и не стига до адресата, а Георги и до днес твърди, че човек от Българската федерация я е „изгубил”.
Днес Георги Младенов вече е просто поредното име в „Епопея на забравените”. Можем да изредим поне 12 имена, които са дали много на играта у нас, а сега малцина се сещат за тях. И сред тях е и легендарният №12.
Автор: Христо РАЧЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
