Генерал-майор Стоян Стоянов – най-големият български въздушен ас на ХХ век е роден е през 1913 г. в село Галата, сега квартал на Варна. Баща му Илия Стоянов загива като знаменосец на 8-ми Приморски варненски полк на 16.Х.1912 г. – в Деня на Българската авиация.
Стоян се ражда 5 месеца след неговата смърт. Расте в пансион за сираци, продава вестници, за да изкарва дребни пари. Завършва с отличие семинария, но мечтае да стане военен летец. Завършва ШЗО като кавалерист. Постъпва във Въздушния взвод на Военното училище през 1934 г. След това е наблюдател (1935 г.), пилот (1937 г.), подпоручик (1937 г.). Завършва Школа за усъвършенстване на летци (1938 г.), Школа за изтребители в Германия през 1939 г. и курс за инструктор във Висшата изтребителна школа в Карлово.
Пръв от българските пилоти преминава, а след това и обучава хора на самолет „Ме – 109”. Командир е на ято „Стрели” („Ме – 109”) през 1942 г., на изтребителен полк – през 1944 г. Същата година става капитан, майор, командир на изтребително-щурмова школа. Пръв преминава на самолета „Як – 9М”. През 1947 г. е началник (с чин полковник) на изтребителната авиация на ПВС, 2 години по-късно е началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. е заместник-командващ ПВО, вече с чин полковник, а през 1953 г. е началник на Главния команден пункт на ВВС.
На 1.VІІІ.1943 г. е бойното кръщение на поручик Стоянов. Пръв от българите сваля американската „крепост” „Б-24 Либерейтър” и поврежда друг. Поручик Стоянов участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети, които прелитат над страната. Признати са му 15 въздушни победи (по възприетата от въздушни войски точкова система), в това число три бомбардировача „Б-24” и два изтребителя. Нанася сериозни повреди на още четири самолета.
Стоян Стоянов става ас номер едно на Българските въздушни войски през Втората световна война. Той е пълен кавалер на ордена „За храброст”. Удостоен е със следните награди:
Червен орден „За храброст”, декориран лично от цар Борис ІІІ, след победата на 1.VІІІ.1943 г.
Железен кръст от командващия „Луфтвафе” (германските ВВС).
Офицерски орден „За храброст” след последната му победа на 26.VІІІ.1944 г.
Бял командирски орден „За храброст” – единствен, даден във въздушните войски за участие в бойни действия срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия.
Въздушният ас на България, единствен от тази величина, признат от световните историци, умира в Карлово. Погребан е с военни почести в града, в който преминава тревожната му младост и среща любимата съпруга – красивата Мина.
Виолета АНГЕЛОВА
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
