Върбан Винаров е български офицер, възпитаник на Роберт колеж и генерал-майор от сухопътните войски на България.
Върбан Николов Винаров е роден в гр. Русчук, тогава Османската империя, днес Русе, България през 1856 г. На двадесет години завършва Роберт колеж в Цариград. След Освобождението учи във военното училище в София.
Той е женен за Елиза – дъщеря на д-р Георги Вълкович, министър на външните работи, дипломатически агент в Цариград. Винаров е имал пет деца. Дъщеря му Бистра е била съпруга на Симеон Радев – участник в Балканската войнаи Македоно-одринското опълчение, историограф, дипломат, публицист и журналист, автор на книгата „Строителите на съвременна България“. Синът на Винаров, поручик Георги Винаров, загива през Междусъюзническата война. Една от дъщерите на другата сестра на кмета Петър Винаров – Аника, е Невяна Панайотова Станчева – известна на по-старите русенци като д-р Пашова, лекар педиатър.
На 21 януари 1880 г. Иван Ведър отвежда трима русенски младежи – поручик Върбан Винаров, Тома Кърджиев, прокурор в Окръжния съд и чиновника Йордан Джумалиев в Букурещ, където ги въвежда в масонската ложа „Хелиополис“, подчинена на Великия изток на Франция. След подготовка на съответния ритуал, на 18 февруари същата година в дома на Ведър в Русе става официалното провъзгласяване на първата масонска ложа в страната под името „Балканска звезда“ №134. В списъка на русенската ложа поручик Винаров е записан под №6, притежаващ масонската III-та степен. Той е включен и в ръководството на ложата като изпълняващ длъжността на I-ви надзирател, т.е. вторият човек след почетния майстор Иван Ведър. Винаров е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг от 1884 г.
Участва в Сръбско-българската война (1885). След войната е помощник-началник на щаба на армията, а от 1887 г. е началник на Военното училище. По-късно завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Става флигел-адютант на княз Фердинанд от 1894 г. и почетен флигел-адютант 1899 – 1900 г. Заема висши командни длъжности в българската армия и на 44-годишна възраст става генерал-майор от Генералния щаб и инспектор на кавалерията (1900 – 1908 г.). През 1907 г. е делегат на Втората световна мирна конференция в Хага.През 1897 г. е началник на Преславската 4-та пехотна дивизия.
Награден е с:
- Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас
- Царски орден „Св. Александър“ II степен без мечове, III степен и IV степен с мечове
- Орден „За заслуга“
Генерал Винаров умира 5 март 1908 г. във Виена и е погребан в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
