Времето на Кан Кардам

Втората половина на VIII век е смутно време за Славянобългарската държава.

Византийският император всячески се стреми да унищожи чрез военни нашествия северната си съседка и да подчини българите.

Кан Тервел (768 – 777г.) успява да се справи с шпионската мрежа на ромеите в Плиска, като хитроумно получава списък на агентите, изпратен в писмо от император Константин V Копроним (743 – 780 г.). Но вследствие на интригите в двореца си и той е принуден да бяга и то в Константинопол. Така през есента на 777 г. негов приемник става кан Кардам (777 – 802 г.).

Сведения за началото на управлението на Кан Кардам липсват. Името му се споменава през 791 г., когато през месец април младият император на ромеите Константин VI (780 – 797 г.), внук на Константин V Копроним, потегля на поход срещу българите. Той е в отговор на българско нахлуване по долината на река Струма, където е избита византийска войскова част. Явно добре осведомен, кан Кардам решава да посрещне противника на негова територия – при градчето Проват на север от крепостта Адрианопол (Одрин). Там войските влизат в сражение едва привечер и ромеите отстъпват. Вечерта напуснали лагера си и се оттеглили към Константинопол. На следващата 792 г., през юли император Константин VI поема отново инициативата, отправя се на север и пристига начело на войските си при крепостта Маркели (при Карнобат). Повод за войната е възстановяването на крепостната стена от ромеите на тази гранична крепост.

Кан Кардам също идва там начело на войската си и на 20.VII. заема съседните височини. Византийските хронисти отбелязват:

„Въодушевени и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна“ императорът заповядва войската му да излезе от лагера и да започне решително сражение с българите. Но настъплението им е твърде безредно и на ромеите е нанесено тежко поражение от българите. На бойното поле загинали и мнозина военачалници, както и „лъжепророкът“-астрономът Панкратий. Победата е пълна и в български ръце попада целият обоз на ромеите, включително и императорския шатър и дори прислугата. Едва спасил се, императорът позорно „пристигнал като беглец в столицата“. Неизбежно последвали преговори и е подписан мирен договор, според който ромеите се задължават да плащат ежегоден данък. Явно тази клауза е била особено унизителна за императора и поданиците му, защото през 796 г. кан Кардам изпраща писмо до него, в което го приканва

„Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врати и ще опустоша цяла Тракия“.

На това император Константин VI самонадеяно се подиграл, като изпратил в Плиска конска тор вместо злато и го съпроводил с посланието:

„Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак до тука. Аз ще дойда до Маркели и ти излез на среща, пък каквото Бог реши.“

Явно високомерният василевс горещо търсел реванш и то на място на своето предишно поражение. Така организира и потегля на нов поход, но армията му не успява да достигне до Маркели, а едва до северно от Одрин, където ги очаквали вече българските войски начело с Кардам, скрити в близките гори. Византийският хронист Теофил отбелязва, че в продължение на 17 дни императорът напразно призовава българския кан на решителна битка, но той не излиза с войската си от укрепленията си. В крайна сметка започват мирни преговори и в резултат е подновен мирният договор от 792 г.

Сведенията за кан Кардам свършват до това време. Управлението му приключва през 802 г. и остава в историята ни с това, че успява да прекрати междуособиците в двора в Плиска, да стабилизира вътрешно страната и да напомни за военната й мощ. Тази външна политика се базира на настъплението на юг от Стара планина, следвано с мирни преговори и сключване на мир. Назрява нуждата от централизация на държавата и премахване на федералното устройство, характерно дотогава. С действията си кан Кардам подготвя възхода на държавата при неговия приемник славния кан Крум и наследниците му от Крумовата династия през IX век.

Румен СТОИЛОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!