Тодор Светослав Тертер е на българския престол от 1300 г. до 1322 г.
С умната си и далновидна политика средновековният владетел успява да стабилизира разкъсваното от феодални размирици и външни заплахи царство.
Тодор Светослав Тертер е син на Георги I Тертер и Мария Тертер. Предполага се, че е роден в началото на 70-те години на тринайсети век. През 1279 г. с византийска помощ на трона в Търново се възкачва Иван Асен III. Главният му съперник – Георги Тертер, е привлечен за негов пръв помощник и му става зет. Тодор Светослав и майка му са изпратени в Никея като заложници.
След бягството на Иван Асен III (1280 г.) Георги Тертер завзема престола. Той се отказва от натрапения му брак със сестрата на византийското протеже и прави опит да си върне първата съпруга и сина си. Към 1284-1285 г. Тодор Светослав е обявен от баща си за престолонаследник. Въпреки че е все още пленник, той е сгоден за дъщерята на тесалийския севастократор Йоан Ангел. По силата на българо-византийското споразумение от 1284 г. Георги Тертер I получава отново съпругата си, но Светослав остава заложник.
Друго българско пратеничество, оглавено от патриарх Йоаким III, успява да уреди освобождаването на царския син. Договорен е брак между Тодор Светослав и дъщерята на великия стратопедарх Синадин, който впоследствие не се осъществява.
След връщането си в Търново Светослав е провъзгласен за съвладетел на баща си.
Скоро става отново заложник, този път при татарския хан Ногай, тъй като Георги I Тертер се признава за васал на Златната орда. В татарски плен царският син прекарва около 15 години. След като баща му губи трона, Светослав изпада в крайна бедност. Съпругата на Ногай Ефросина урежда брак между него и внучката на богатия търговец Пандолеон. Женитбата не носи престиж на Светослав, но подобрява материалното му положение.
След смъртта на Ногай започва борба за върховенство в Златната орда между сина му Чака и претендента Токтай. Чака губи и заедно със жена си (дъщеря на Георги I Тертер) и Тодор Светослав се отправя към България. Успява да завладее престола в Търновград, но скоро е свален чрез преврат от зет си Светослав, който се провъзгласява за цар на българите. Година е 1300.
Отношенията със Златната орда са уредени. България не само отново става независима държава, но има и териториални придобивки. В границите на държавата е включена Бесарабия до Маврокастро в устието на Днестър.
Наред с отстраняването на татарската заплаха от първостепенно значение за Тодор Светослав става ликвидирането на вътрешната опозиция. Противник на младия цар е търновският патриарх Йоаким III.
Срещу патриарха са повдигнати обвинения, че подпомага татарите. Царят заповядва да го хвърлят от крепостната стена.
През 1301-ва император Андроник II Палеолог организира започва поход срещу Тодор Светослав. Начело на византийската войска е Михаил, син на Константин Асен. Въпреки твърденията на византийските хронисти, че императорът бил помолен за намеса от страна на търновската аристокрация, претендентът за трона не среща никаква подкрепа в България. Армията му се разпада, а Михаил е изоставен от привържениците си.
Втори опит за провокиране на гражданска война Андроник II прави чрез севастократор Радослав, брат на Смилец. Подкрепен от гръцки войски, Радослав се отправя срещу Крънското деспотство. Родовото владение на Смилецовия род сега е под властта на чичото на Тодор Светослав, Елтимир. Той разгромява войската на севастократора и го пленява заедно с 13 византийски военачалници, които предава на царя. Самият Радослав е ослепен и хвърлен в тъмница. Тодор Светослав разменя военнопленниците срещу баща си, който все още е в гръцки плен. След успешното връщане на Георги Тертер I в България Светослав му поверява управлението на един град.
През 1304 г. Тодор Светослав Тертер преминава в контранастъпление. След успешни военни действия под негова власт преминават редица градове в Източна Стара планина. Царят завзема и много черноморски градове: Ктения, Русокастро, Месемврия, Созопол, Анхиало, Агатопол. В отговор Михаил IX Палеолог и военачалникът Михаил Глава Тархонт струпват войски в околностите на Виза.
Двете армии се срещат край Бургас, на река Скафида. След първоначален сблъсък българската войска отстъпва, а византийците, командвани от Войсил, брат на Смилец и Радослав, се впускат в преследване, но мостът над реката рухва под тях. Това води до обрат в битката и Черноморието е в ръцете на българския цар. След победата Светослав се насочва към Одрин.
През август същата година Михаил IX Палеолог предприема нападение в земите около Сливен и ги подлага на опустошение. Императорът възстановява властта си по Черноморието, но за кратко. През есента Тодор Светослав отново го завзема. При превземането на Созопол е пленен цариградският патриарх Йоан ХІІ Козма.
През 1305 г. византийската дипломация успява да разстрои съюза между царя и крънския деспот Алдимир. Научавайки за измяната на чичо си, Тодор Светослав предприема изненадващо нападение над Крънското деспотство, което преминава под пряката му власт.
През следващата 1306 година 16 хиляди алани, недоволни от византийския император, се обръщат към Тодор Светослав Тертер с молба да им даде убежище в България. Царят се съгласява и изпраща отряд от 1000 души, за да подпомогнат бягството им. При опита да преминат на българска територия аланите са нападнати от каталаните и разгромени.
Отчитайки боеспособността на каталунските наемници и конфликта им с византийските власти, царят започва преговори с предводителя им Беренгар дьо Рокафорт, предлагайки му да премине на българска страна. Светослав му обещава женитба със сестра си, вдовицата на Чака, но без успех.
Към края на 1306 г. царят започва мирни преговори с Византия. Андроник II умишлено бави решението си. Тодор Светослав Тертер изпраща две галери със зърно в гладуващия Константинопол и с това печели симпатиите на населението му, което оказва известен натиск върху императора да приеме мирните предложения. През 1307 г. е подписан договор между България и Византия, скрепен с брак на Тодор Светослав с дъщерята на Михаил IX Палеолог. Споразумението узаконява териториалните придобивки на царя от 1304-1305 г.
През останалата част от управлението си Тодор Светослав Тертер се стреми да поддържа мир със съседите си. Традиционно добрите отношения със Венецианската република са запазени, за което се съди по споменаването на цар Тодор Светослав в списъка на приятелски настроените към Венеция владетели.
През 1315-1316 г. е отбелязан конфликт между генуезката колония в Кафа и Българското царство по повод нарушаване правата на генуезците от българските власти. След като царят протака преговорите, генуезките власти забраняват на своите поданици да търгуват с българските пристанища и им позволяват да нападат и ограбват българи. На следващата година търговските отношения са възстановени.
Към 1310-1311 г. на държавно посещение в Търново пристига сръбският крал Стефан Милутин. Влошените заради прогонването на сестрата на Тодор Светослав (Анна Българска) от сръбския престол през 1299 г. българо-сръбски отношения са подобрени.
В последните години на своето управление Тодор Светослав Тертер активизира политиката си спрямо Византия. Повод за това е конфликтът между Андроник II Палеолог и внука му Андроник III Палеолог, възникнал след смъртта на Михаил IX през 1320 г. Българският цар изпраща на Андроник III отряд от 300 тежко въоръжени конници, предвождани от военачалника Мартин. Младият император отказва помощта, подозирайки, че истинските намерения на царя са да го плени. Същевременно на два пъти татарски дружини извършват грабежи в земите на империята, минавайки необезпокоявано през България.
Тодор Светослав Тертер умира през 1322 г. от естествена смърт и е наследен от своя син, Георги II Тертер.
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
