Войводата Манол Розов е един от изявените дейци на Mакедоно-одринското революционно движение.
Бъдещият бунтар е роден в костурското село Бобища (дн. село Верга, Гърция) през 1878 г. Той е брат на видния революционен деец от ВМОРО Михаил Розов.
Първоначално момчето учи в родното си село, а след това в трикласното училище в Костур. Впоследствие продължава образованието си в Солуската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Накрая се дипломира в Битолската българска класическа гимназия.
В началото на ХХ век Манол Розов е привлечен в редовете на революционната борба за освобождението на Македонския край. През 1901 г. при завръщането си от Гърция с товар оръжие е заловен от турските власти, като е съден и хвърлен в затвора на град Корча. След освобождаването си през октомври 1902 г. става за кратко учител в родното си село Бобища, но продължава активно да се занимава с революционна дейност.
Когато в началото на 1903 г. започва подготовката за Илинденско-Преображенското въстание видният македонски революционер се включва с всички сили в нея. Поради опасността да бъде заловен от османските власти през пролетта на 1903 г. минава в нелегалност. На Смилевския конгрес на ВМОРО е избран за член на Костурското горско началство.
След избухването на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г. войводата Манол Розов оглавява Бобищката чета. С нея участва в превземането на паланките Невеска и Клисура, сражавайки се смело с турския аскер.
В края на август 1903 г. заедно с Иван Попов и Лазар Поптрайков той застава начело на голям въстанически отряд. При опита им да преминат в Леринско и Прилепско четниците се срещат с османски войскови подразделения. Завързва се тежко сражение, при което на 3 септември 1903 г. войводата е покосен от вражески куршум на връх Сокле при воденското село Пожарско (дн. село Лутраки, Гърция) в планината Нидже.
Така само на 25-годишна възраст геройски загива един от видните дейци на македоно-одринското революционно движение в началото на ХХ век.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
