Дико Джелебов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
За него секретарят на Околийския революционен комитет в Малко Търново – Димо Янков, отбелязва в спомените си:
„Един ден, когато се пише историята на Странджанското въстание, с достойнство неговото име ще заеме най-добрите страници, защото с право Дико може да се нарече странджанския Стефан Караджа“.
Роденият в Малко Търново ученолюбив, смел и красив странджанец още след като завършва основното училище, напуска бащиния си дом и тайно преминава българо-турската граница, натрапена от Великите сили с Берлинския конгрес, която оставя родния му град под турско робство. Така попада в Бургас и постъпва на работа при Коджакафалията.
„Физическата му красота, сила, трудолюбие и способности – пише след години неговият внук Георги Червенков – привлекли вниманието на чорбаджията и той поискал да го осинови“.
Но младежът не се стремял към спокоен живот. Той бил погълнат от революционните настроения на многобройната тракийска емиграция в Бургас и често посещавал т. нар. „хан на хъшовете“, на ул. „Фердинандова № 63, където се събирала тя.
Конгресът на Петрова нива определил Дико Джелебов да бъде войвода на Стоиловския въстанически участък. През нощта на 5 август той първи хвърля бомба срещу турския аскер, разположен при параклиса „Св. Илия“ над Стоилово и така възвестява началото на Преображенското въстание в Странджа.
Оцелял в жестоките сражения на въстанието, след Хуриета през 1980 г. Дико Джелебов е назначен в с. Ятрос, визенско, като учител, но тамошният гръцки владика не може да се примири, че бивш български войвода даскалува в енорията му и подготвя заговор за неговото убийство.
Въпреки че тамошните българи предупреждават Джелебов за подготвяния заговор срещу него, по Томина неделя той заминава със сина на хазяина си Петко за Малко Търново, където прекарва великденските празници. На връщане към Ятрос двамата спират да си починат край изворчето в местността Татар дере. Учителят подава пушката си на Петко и се навежда да пийне вода. В този миг се разнасят изстрели и 35-годишния прославен войвода е смъртно ранен.
Но малкотърновци не го забравят, съчиняват песни за него и издигат тежък мраморен паметник край родния му град в прослава на неговия подвиг и светло име.
Източник: desant.net
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.