Българското участие в битката при Черномен е записано от историите на поп Харитон, известни като Харитонови преправки на История славянобългарска.
Също така за участието на българите се споменава и в Летописа на поп Кесарий Василев, в Геровия препис, както и много от по-късните преписи на “История славянобългарска”.
В своя “Царственик”(1844) Х. Павлович пише:
“Йоан Шишман им прати от Дакия помощ 15 000 души българи и власи”.
Подобна е и цифрата на войниците от Ахтаровият препис.
Броя на войниците е силно преувеличен защото цялата християнска войска надали е надхвърляла 20 000 човека.
Поп Харитон в своята “Първа преправка на История славянобългарска” отбелязва:
“Цар Йоан Шишман от Загоре и Дакия също изпратил войска на помощ на Вукашин – около 115 000 българи и власи”.
Идентично е написано и в Рилската преправка. Тук цифрата на войниците е силно преувеличена. Вероятно войската,пратена от Иван Шишман е не повече от 1500 човека.
Битка и последствия от нея:
Битката се състояла на 26. 09. 1371 г. до с. Черномен близо до Одрин в близост до р. Марица. Османците много правилно преценяват, че дневната битка е особено рискована, затова нападат християнската войска на Вълкашин и Углеша през нощта, което дава предимство на по-малобройните османци изненадващо да маневрират и да се скриват в тъмнината. Опита на Византийците да задържат прехвърлянето на османците през проливите само забавят настъплението им, но от военна гледна точка това си е провал на византийците.
Османските войски нападат от две места спящите и объркани християнски войници, които не са в състояние да се прегрупират и да се бият ефикасно. В битката загиват Вълкашин, Углеша, както и някои други феодални първенци.
Последствията след тази битка са, че Одрин остава за дълго под Османска власт, а цяла южна Тракия и Македония попадат под властта на османците. Това не подминава и Търновската държава на Иван Шишман, който потвърждава своя васалитет към Мурад I.
Източник: ivonti10.blog.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
