След 1860 г. по поречието на р. Цибрица бродела чета, водена от Пенчо войвода. Той бил родом от с. Долна Гнойница (Михайлово), Врачанско и бил чичов син на Петър Рачков от Вълчедръм.
Негов помощник бил Петко Оризарски от с. Люта (Владимирово). Майка му го довела у Бългъзовци заедно със сестра му Велика. Четата наброявала 35 души. В нея участвали: Иван от с. Сърбеница, Петър Гузелский, Томо Попов от Вълчедръм, братов син на поп Тодор Торнев, Цветан Първанов Третяков от с. Разград, Иван от Лесковец и други. Четата имала скривалите в местността Близнашки връвища, Сечевете, край Ередански дол.
Говори се, че в местността Сечевете, където има много стари круши, всеки хайдутин е засадил по една круша за спомен. И сега там има три круши, засадени в триъгълник. Ятаци на тази чета са били Бългъзовци, Цонинци и Видинци. Вида (дала име на фамилията им) им носела често храна в скривалището в Сечевете. Разказва се, че веднъж, когато четата била в това скривалище (то се намирало в окопа на даскал Тодор Томов), три циганки отишли да събират съчки и видели скривалището и хората в него. Тогава войводата наредил да ги убият, за да не ги издадат. Убили ги и ги закопали. Мястото и днес се нарича „Алтънини гробове” по името на една от циганките.
Богат турчин от Долни Цибър тормозел много раята – карал ги да му работят ангария и да плащат големи данъци. Пенчо и четниците му решили да го убият, но било трудно да се доберат до дома му, който бил истинска крепост. Решили да действат с хитрост.
Изпратили двама от четниците да се наемат слуги у турчина. Уговорен бил ден за извършването на убийството и обира. Но единият от четниците издал на турчина замисъла на хайдутите и в уречения ден той настанил в дома си цял орляк заптиета. Когато четата пристигнала, портите внезапно се отворили и заптиетата се втурнали насреща им. С бягство хайдутите едва успели да се укрият в с. Чупрене, където престояли цяла година, а след това четата се преместила в селата Салаш и Смоляновци. По тези места действала около три години. Тук тя била разкрита от турска шайка, начело на която стоял бившият юзбашия на Лом – Мола Мехмед, занимаващ се само с гонитба на хайдушки чети. Той гонил четата от с. Смоляновци до с. Черни връх, където успял да я обгради в местността Любеново бранище (еврейско гробище).
През нощта Пенчо войвода успял да се свърже с Мола Мехмед, подкупил го и той направил коридор, по който четниците избягали. Останали само 14 души, които един по един се прибрали по домовете си. С това през март 1873 г. се слага край на четата на Пенчо войвода. Тази чета е действала 13 години, от които 9 във Вълчедръм и 4 в други райони.
Интересен е и друг случай, свързан с тази чета: Пенчо с четниците си решили да заминат за Цариград и да откраднат сина на султана, но по пътя били разкрити и подгонени. За да се спасят, те влезли в една река. Нарязали тръстикови стъбла, през които да дишат и се потопили в една река. Така потерята загубила следите им. С тази хитрост Пенчо войвода успял да спаси четата си. Сведенията за Пенчо войвода и четата му са дадени от Велика Ангелова Перчинкова – сестра на Петко Оризарски, помощника на войводата.
Източник: voivodi.eu
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
, Врачанско и бил чичов син на Петър Рачков от Вълчедръм.){kind=link}