Музикалното изпълнителство в България в края на ХІХ – началото на ХХ век е на почти любителско ниво.
Първият за София професионален концерт се е състоял на 8 август 1890 година. В залата на Военния клуб свири възпитаникът на Пражката консерватория – Ангел Букурещлиев. В програмата са прозвучали виртуозни произведения от Вебер и Лист. Това е времето, когато Букурещлиев започва пътя си на професионален музикант – изпълнител, организатор и преподавател. Името му се свързва най- вече с развитието на музикалната култура в Пловдив. Той е деен участник в опитите за създаване на български оперен театър – подготвя певци, съпровожда на пиано и дирижира представленията. Като преподавател Ангел Букурещлиев популяризира инструмента пиано. В часовете си по музика свири и разказва за произведенията. Често изпълнява камерна музика с първата българска цигуларка Неда Фтичева.
Принос за развитието на столичния концертен живот имат и учениците от новосъздаденото през 1904 година Частно музикално училище. В ежегодните концерти учениците изпълняват предимно произведения от композитори романтици. Изпълнението на тези произведения изисква сериозна музикална и техническа подготовка. Разпространена форма на музициране е изпълнението на две пиана, въведено от Хенрих Визнер като изпълнител и педагог. Постепенно пианото заема главна роля в развиващата се камерно-инструментална концертна дейност.
Концертира младата Мара Черни. Завършила образованието си във Виенската консерватория, тя се изявява не само с клавирни рецитали, но и с изпълнения с оркестър и камерни концерти. Друга пианистка, впечатлила музикалната критика, е Алма Странска. Изпълненията й се отличавали с техника и „музикално възпитана душа“. Успешни са концертните изяви на братя Торчанови. Иван Торчанов се налага като един от първите високо-квалифицирани и талантливи български пианисти.
В културния живот на столицата се налага името на Мила Бъчеварова (около 1910 година). Тя завършва консерваторията в Дрезден, където работи с ученичката на Лист и Бюлов – проф. Лаура Раполди. Под пръстите на Мила Бъчеварова за първи път звучи концерт за пиано и оркестър от Чайковски. Съпровожда Гвардейски оркестър под диригентството на Алоис Мацек. За съжаление бляскавата кариера на Мила е прекалено кратка – през 1914 година е последният й концерт, а по-късно при злополука поврежда ръката си и се отдава на педагогическа дейност.
В повечето градове на страната клавирната и музикална култура се разпространява с усилията на просветени и обичащи музиката любители. Усърдно работят и малкото професионални музиканти. Във Варна свири и преподава Натан Армиканянц (Князев). Завършил образованието си при Бузони в Хелзинки, Армиканянц е от първите изпълнители на клавирното творчество на виенските класици. След 1912 година концертира Надежда Драсова – завършила Виенската консерватория. Тя е първата пианистка свирила с оркестър във Варна. През 90-те години в Русе се изявяват сестри Мария и Вена Стоянови, а по-късно и завършилата Пражката консерватория Вяра Карамихайлова. В Свищов концертира Анастасия Павурджиева, дипломирана в консерваторията в Букурещ, а в Лом свири А. Шрамкова – завършила Пражката консерватория. Малина Душева-Папазова, учила пиано в Швейцария и Виолета Чаракчиева, учила в Париж и Лайпциг са добре познати на пловдивската публика. През 1908-1910 година шуменската публика се запознава с изпълненията на Андрей Стоянов – ученик в цариградския Робърт колеж. Една от интересните изяви на Стоянов е изпълнението на Концерт за две пиана от Моцарт в дует с Андрей Рачов.
Независимо от отделните прояви, в репертоарът на пианистите от това време преобладават салонни пиеси от недотам известни автори. За разпространението на клавирната музика особен принос има навлизането на инструмента пиано в програмата на общообразователното училище. В ученическите концерти звучат сериозни произведения наред със салонните пиеси.
През 1914 година в страната се завръщат Андрей Стоянов и Иван Торчанов. И двамата са получили професионално музикално образование във Виенската консерватория. Клавирните им рецитали са на високо професионално ниво. Това поставя начало на клавирната култура в България.
Източник: urocipopiano.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
