През 1186 г. търновските боляри братята Петър, Асен и Калоян вдигнали на въстание българите против византийското робство. След редица битки византийците признали възкръсналата българска държава. За цар на българите бил провъзгласен Петър. В новата столица Търново била учредена Търновската архиепископия.
За български архиепископ бил избран търновският митрополит Василий.
Цар Петър отстъпил царската корона на по-малкия си брат- Асен I.
Според Паисиевата история по това време духовен глава на Търново бил Св.Йоан Търновски.
След заговорите, в които били убити Асен и Петър, през 1197 г. на престола се възкачил най-малкият брат Калоян.
За утвърждаване на новосъздаденото царство и за молитвено застъпничество пред Божия престол като покровители на Търново и цяла България били пренесени мощите на много светци:
През 1195 г. цар Асен I, наречен в светото кръщение Йоан, пренесъл мощите на Св.Иван Рилски Чудотворец от Средец в Търново. Той построява на Трапезица църква, където ги полага и благодатно пребивават там до 1469 г./ 274 г. са в Търново/
През 1205 г. цар Калоян пренесъл в Търново мощите на Св.Иларион, епископ Мъгленски, които били положени в църквата «Св.Четиридесет мъченици».
Той приел монашество на 18 г. и по-късно бил ръкоположен за епископ на Мъглен. Много се трудил и претърпял големи скърби за изкореняване на различни ереси, между които и богомилството.
Прославя се като един от търновските покровители. По-късно мощите му били пренесени в Константинопол/ Цариград/.
През 1205 г.цар Калоян пренесъл мощите и на Св.Михаил праведни войн от Потука, които били положени в църквата «Св.Четиридесет мъченици». Той живял в IX в. още като дете се отличавал със святост. Сражавал се храбро като воин с противниците на Христовата вяра.
По време на походите си в Тракия и Македония между 1204 и 1206 г. Цар Калоян пренесъл и мощите на Св. Филотея Търновска (Темнишка), преподобна. Тя живяла в началото на V в. и била родом от гр. Поливот в южна Тракия. Животът й протекъл подвижнически, в уединение, пост и молитва. Названието Темнишка идва от наречената така Богородична църква в Търново, където пребивавали благодатно мощите на Св.Филотея около два века. Чества се на 7 декември.
В Търновгард били мощите и на Св.Царица Теофана (Теофания). Живяла през IX в. Като съпруга на византийския император Лъв IV Мъдри се подвизавала постнически, утешавала скърбящите. Лъв Мъдри почитал съпругата си като светица още приживе, след смъртта й построил храм наречен на “ Всички светии”. Така бил установен този празник в църковния календар.
Мощите на Св.Йоан, епископ Поливотски били пренесени в Търново от цар Калоян след победата му над кръстоносците при Одрин. Поливотският епископ се противопоставил решително на иконоборчеството по времето на Лъв Исаврянин.
По времето на Асеневци били пренесени в Търново и мощите на Св.Кириакия-Неделя, великомъченица. Тя просияла с мъченически подвиг за Христовата си вяра в гр.Никомидия в Мала Азия на 7 юли 289 г. при гоненията на езическия император Диоклетиан. Света великомъченица Кириакия е родена през III век в Малоазийския град Никомидия. Oт малка родителите й я запознали с истините на Христовото благовестие и тя от рано се посветила на служене на Бога, като водила целомъдрен и благочестив живот. Когато император Диоклетиан отново подхванал гоненията против християните, опитвайки се с мъчения и заплахи да накарат християните да се отричат от Христа и да правят приношения на идолите, пострадали родителите на светата и тя самата.
Затваряли я, мъчили я, горили я, гола я влачили из града, били я с камшици и безпощадно забивали в тялото й нажежени железа. Но поддържана от Божията благодат, мъченицата чудодейно се изправяла всеки път. Застанала във всеоръжието на вярата, тя отговаряла на мъчителите си с думите на апостола: „Когато съм немощна, тогава съм силна“ (2Кор. 12:10), и хиляди други мъки да измислите, „за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Фил. 1:21). С думи мъчениците учела колебливите да странят от идолите и твърдо да вярват в Разпнатия, а с чудесата и подвизите си им изявили силата на Христа Бога и на християнското благочестие. Накрая я осъдили на посичане с меч. Преди палачът да изпълни наказанието, светата великомъченица с Божието име на уста коленичила и за всеобщо удивление отдала Богу дух. Това станали на 7 юли 289 година.
Св.патриарх Евтимий(† ок. 1402/1405) превел името й от гръцки на български, Кириакия- Неделя и написал житието й. През 1866 г. църковната служба за Света Неделя е преведена от гръцки на църковнославянски и е издадена в Русия.
Много храмове в България са посветени в нейна чест и тя е много почитана от нашия народ.
След дворцов заговор паднал убит и цар Калоян. Български цар станал Борил. Той имал военни неуспехи. Влиянието на богомилите застрашавало законният ред и устоите на държавата. На 11 февруари 1211 г. цар Борил свикал в Търново църковен събор срещу еретиците. Той лично ръководил съда и разпитвал водачите им. На тези, които се покаяли им било простено, а тези, които упорствали в заблудата си, били строго наказани и прогонени от България. Решенията на събора били вписани в Бориловия синодник. Според синодика, българската църква анатемосала / отлъчила/ всички еретици, врачки и разбойници. На българските царе, архиереи и боляри отдала вечна памет.
Източник: sveta-troica-plovdiv.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
