България, видяна с oчите на Феликс Каниц

На стената на 19 СОУ в сърцето на кв. „Крива река“  в София е поставена една табела с образа на Феликс Каниц. Кой е той? Какво е нейното значение?

„Моята си България“

Феликс Каниц е австро-унгарски археолог, етнограф и географ гражданин на света, роден в Унгария, живял в половин централна и източна Европа и починал в Австрия. В това едно изречение се вписва един живот, посветен на другите, живот, който поставя основите на редица науки, живот, който ни показва как се обича един роден край.

Имам приятел, който всеки уикенд ходи, изследва и снима това, което е нарекъл „Моята си България“. Връща се зареден с емоции и увереност, че тази страна е по-богата на смисъл от всяко друго място и че за нея си струва да се бори човек и да опитва да я прави по-добро място за живеене.

Феликс Каниц е насърчил поколения да погледнат към родината си и да намерят в нея своя извор на вдъхновение. Той стъпва в страната ни за първи път през 1860 г. и остава в нея с прекъсвания над 10 години, като запознава Европа с тези непознати земи. През 1868 г. той получава субсидия от Виенската академия, за да продължи своите проучвания по българските земи. Съставя и чертае карти на местности, селища, изучава етнографията, топонимията и старините в различни кътчета на нашата страна.

Неговата обиколка из българските земи започва от Видин и видинския край. Каниц е привлечен от старините на които се натъква по нашите земи, и които изследва с голям интерес. Успява да локализира античните градове Рациария (дн. Арчар) и Никополис ад Иструм (дн. Никюп, Търновско). Освен това Каниц успява да локализира и старата българска столица Плиска. Той открива нейните руини край с. Абоба.

Той пръв открива за българската историческа наука някои паметници на нашето минало станали световно известни. Такива са Мадарския конник и Боянската църква. Множество гордости на днешните българи са добили популярност след неговите проучвания. Днес тези забележителности са нашата визитка пред света и ние можем да имаме усещане за своя идентичност, благодарение до голяма степен и на тези трудове.

Особено ценна е монографията на Каниц “Дунавска България и Балкана” от 1882 г., която е първи опит за представяне на България в образи. Невероятен гравьор и изключително прецизен картограф, с почти фотографска точност той рисува видяното и изработва карти на изминатите от него маршрути. Картата на Дунавска България, която прилага към том 3 на своя труд, е до такава степен подробна и точна, че руският генерален щаб я препечатва и използва за военните действия през войната от 1877-1878 г.

Феликс Каниц оставя много приятели в българските земи. На негово име са кръстени улици в София, Варна, Ловеч, Видин, Сливен, Пловдив, Стара Загора, Троян. Неговата изключителна обща култура оставя в нас пример за следване, а любовта му към България ни дава повод да бъдем по-смели в изграждането на родината си.

Кажи ми какво четеш, за да ти кажа какъв си

Личната библиотека в миналото е била най-добрата база за изследователска и книжовна дейност, а днес тя е извор за опознаване на притежателя, за неговите професионални и лични качества и характер. Библиотеката на Феликс Каниц наброява 836 тома литература на 8 езика и свидетелства за широките познания на притежателя. Водещи са изданията на немски език – 543 тома. На сръбски език има 159 тома, на френски език – 79 тома, на български език – 19 тома, на английски език – 16 тома, на руски, латински и италиански език съответно – 8, 7 и 5 тома.

Феликс Каниц е доказателството, че четенето и информираността могат да бъдат извор и източник на вдъхновение за мнозина. И не е необходимо да прочетем и да знаем толкова много и в толкова различни сфери, за да имаме възможност да променим света. Но четенето е това, което ще ни даде възможност да направим общността около нас едно по-добро място. Защото познанието е безценно.

Светът и ние

Националната затвореност и втренченост към собствените детайли на идентичността отдавна са надмогнати в голяма част от развития свят. Човек днес е наднационално същество и може да оценява възможностите, които са му предоставени навсякъде. Ако Феликс Каниц бе останал в Унгария, за да я изследва така обстойно, множество други държави, сред които и България, щяха да чакат още дълги години, преди да получат полагащото им се внимание. Каниц успява да издейства финансиране от Виенската академия за подпомагане и посещава България общо 18 пъти. Освен тритомния труд „Дунавска България и Балкана“, Каниц изготвя „Оригинална карта на Дунавска България и Балкана“ с обозначени 3200 селища, 35 манастира и крепости е награден със златен медал на Географски конгрес в Париж през 1876 г. От 1885 г. създава нови 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия. Каниц освен това е първият изследовател, който определя самостойното място на българската култура.

Феликс Каниц обаче е и много повече от всичко това. Той е още:

1. Художник
   Каниц оставя уникални акварели, които предизвикват интереса на българските и чуждестранни изследователи с историческата си, художествена и документална стойност. Те пресъздават изгледи от Видин, Кулата, Лом, Никопол, Оряхово, Белоградчик, Търново, Провадия, Варна, от Стара планина, околностите на Свищов, Троян и Шипченския балкан. Скиците за тях са рисувани лично от него по време на пътуванията му из България, а по-късно са увеличени и оцветени от виенски художници. Интересът на Каниц към българската народопсихология, бит и култура е изразен в запазените рисунки на български носии, на оръдия на труда, битова уредба на дома и др. Изключително важно е всеки творец да може да осъзнае, че изкуството има и историческа и обществена стойност. В която и да е сфера, хората на изкуството имат особено призвание да бъдат водачи и да дават морален и духовен облик на едно общество. За съжаление в нашето общество днес виждаме това, само когато са засегнати личните интереси на определени гилдии. През останалото време тази отговорност трудно се оценява.
2. Общественик
   Феликс Каниц участва и в обществения живот на българския народ и неговите борби. По време на Априлското въстание през 1876 г. пише поредица от статии в западните вестници в защита на населението. При посещенията си във Виена той неуморно изнася доклади, които дават представа на австрийците за положението на Балканите. Репортажите му за безчинствата по време на въстанието предизвикват съчувствието на европейската общественост към съдбата на българите. Чрез съпричастността на един външен човек към борбите на българския народ за независимост можем и трябва да насърчим себе си да бъдем активни и да отстояваме своите свободи ежедневно, защото от това зависят съдбите и на нашите деца. Защото днес градим върху плодовете на нашето Априлско въстание, но имаме нужда да ги поддържаме и да ги поддържаме свежи. Всичко зависи от нас.
3. Правозащитник

Каниц е бил близък на Георги Раковски, подкрепя и борбата за независимост на българската църква. Той ясно вижда и съзнава обществените терзания на българите и остава до последно радетел за техните права и достойнство. А свободата на религиозното изповядване е нещо, което днес сякаш не ценим достатъчно и забравяме колко потъпквано е било то в годините на комунистическия режим. И колко лесно може да бъде отнето, ако не сме единни в това. И ако не ценим свободата на личността на другия. В личен и ежедневен план. Не мога да не припомня един емблематичен пример. Наскоро един уважаван седмичник излезе със статия „Обърканите ценности на новите млади“. Когато я пратих на позната социоложка от САЩ, тя реагира с бурен смях и с думите: „Политическата коректност при вас е под нулево ниво. Тук не можеш да кажеш дори за хлебарките, че имат ‚объркани ценности‘, камо ли за цяла група от обществото. Недопустимо е!“

През 2014 г. се навършиха 110 г. от смъртта на Феликс Каниц. Неговото име гордо носят 590 метра софийско пространство и далеч по-значими места в други наши градове. 150 години след като той стъпва за пръв път по нашите земи, неговият пример е жив и тези улички ни превеждат през една голяма история към едно по-смислено наше бъдеще. От нас зависи да го поемем.

Източник: banitza.net