Най-старите писмени сведения за Миладиновия род датират от края на 18 век. Както става ясно, родителите на двамата братя са преселници от битолското село Магарево. В спомените си дъщерята на Димитър Миладинов- Царевна, говорейки за произхода на своя род, споменава: „Аз съм селянка. Ние всички в Струга сме селяни и селянки. Такъв бил и нашият Миладинови род.“
Роден в 1810 година, по традиция най-големият син – Димитър, трябвало да наследи занаята на баща си и изкусният стружки грънчар употребил всички усилия за това. През един пазарен ден обаче, оставен да наглежда бързащите да гледат съдове работници, той изпочупил цяла дузина и през селата Калища и Подгорец избягал в манастира „Св.Наум“.
Григор Пърличев добавя: „От десетях учители, които се променяха през моето в Охрид ученичество, ни един не се оказа толкова полезен на учениците,колкото Миладинов. От във всяка постъпка имаше нещо привлекателно. Словото течеше из устата му като мед. Свещен огън гореше в очите му.
Облечен в низамски (войнишки) дрехи, с нашарен фес отгоре, за да не бъде обезпокояван, той поема пътищата на Западна Македония.
Турците го дебнели и вървели след него, разказва Шапкарев, „като хищни хиени.“
„Когато – разказва с тъга Кузман Шапкарев – отдалеко изпращахме го като апостолите Христа на явна погибел, той съвсем спокойно, показващи в шепата си, казваше ни:
-Що така сте се изплашили, деца?
Една шепа кръв е човешкият живот. За толкова ли ще се изплашили? Аз отивам на вярна смърт, но народа български няма да умре заедно с мене. Той ще остане жив и един ден ще възкръсне. Тогава ще оцени и моята кръв! Аз посях семето, а вие бъдете живи да пожънете плода му.“
На пръв поглед най-малкият син на стария Христо Миладинов – Константин, бил пълна противоположност на брат си.
Той не се палел като брат си Димитър, не се хвърлял с жар в спорове и разисквания. Тих, кротък, мълчалив, но надарен с изящно остроумие, както го характеризира Шапкарев, той бил много сдържан, с вродено достойнство и личен чар. Овладял до тънкост изящната словесност на старогръцката литература, изучил класическата древност, той бил солидно подготвен за времето си младеж. Дори и Димитър, 20 години по-голям от него, е бил принуден да признае пред съпругата си: „Моят брат Константин е едно от най-хубавите цветя на българската градина.“
Братя Миладинови са изтъкнати български възрожденци, просветители и фолклористи. Родени са в град Струга. Дълго време Димитър Миладинов е учител в много градове на Македония. Развива широка обществена и просветителска дейност.
През 1861 година излиза епохалният труд на Миладинови „Български народни песни“. В него те събират, подреждат и систематизират образци на българския песенен фолклор. Обявен за „царски душманин“, Димитър Миладинов е арестуван и отведен в Цариград. Не след дълго там е затворен и неговият брат Константин, като и двамата са набедени от гръцките фанариоти. Димитър и Константин умират от тиф в цариградските тъмници през 1862 година.
Книгата е издадена през 1861 година в Загреб под заглавие „Бѫлгарски народни пѣсни собрани одъ братья Миладиновци Димитрія и Константина и издани одъ Константина. Въ Загребъ въ книгопечатница-та на А. Якича. 1861.“
Писмо от Димитър Миладинов до Виктор Григорович относно издаването на български народни песни и старини от Македония
След заминаването Ви не съм получил нито ред. Между това моите старания за нашия български език и българските народни песни според Вашата поръка са ненадминати. Не преставам да продължавам изпълнението на моите обещания към Ваша милост, защото българите спонтанно се стремят към истината. Но нека ми бъде простено досегашното отлагане, защото се затрудняват при подбора на най-добрите песни, а също и при работата ми върху граматиката. Надявам се при втория удобен случай, след като събера повече песни и завърша граматиката, според Вашето горещо желание да Ви ги изпратя, като ми пишете къде и чрез кого сигурно могат да Ви бъдат предадени.
Обява от братя Миладинови във връзка с набиране на абонати за сборника „Български народни песни“
7.02. 1861 г.
Песните сет под тидкарница и скоро ще излизат на свет. Моливи почтените подпищици по-скоро да испратат честните им имена, за да могат да се напечатат.
Кой ке помогнит десет ексембляра, ще земите еден безплатно. Цената се определьвит два Флорентино, а за но Турско грошеи двадесет, или една рубла.
Песните сет около 700, и ке се печатат на два стълба, а на табака 25-30. Песните сет самовилски, църковни, юначки, жаловни, смешни, овчарски, любовни, сватовечки, лазарски и жетварски. Още ке се напечатат единадесет хороводни песни со ноти.
Собирачи братя Миладинови
Димитрий и Константин
издават ги
К. Миладинов.”
(Редакцията е придружила този оглас със следната)
“Забележа
Умоляват ся господа спомоществователи, кои ще имат благоволение да ся подпишат на тая многополезна за народа ни книга, да изпратят почтени си имена до учредничьство Дунавскаго Лебеда, кое ще има грижа си да ги отправи господину издателю.
В. “Дунавски лебед”, Белград, 1861 г.
Източник: mecumporto.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
