Братоубиец ли е цар Самуил

Длъжни сме най-сетне да смъкнем, макар и със закъснение, едно несправедливо обвинение срещу цар Самуил– братоубийството.

„Нашата история е изкуверчена – пише още преди 140 години народоведът, историк и писател Цани Гинчев, защото е писана от чужденци, най-вече лукави византийци в тяхна угода. Няма никакви доказателства, че Арон е работил в интерес на Византия и против България.

Зонара и Скилица, минаващи за най-добрите хронисти на Византия, умело приписват на Самуиловия двор всички византийски лукавщини и дворцови интриги, преврати, убийства на близки и роднини с каквито Константинопол живее от самото си основаване – светецът Константин първи например е убил и баща си, и жена си, и децата си в името на трона. Внимателен прочит на онова, което Скилица и Зонара са писали за Самуиловия двор, си прилича като две капки вода на интригите и кървавите драми в Константинопол. Сред любимите им похвати е, че дават дати, месеци, но не посочват годината, за да не лъсне голата истина. Описват местности, звучащи като доказателство за достоверност, без да му мислят, че събитията в тях са невъзможни. Най-сетне казват по някоя безспорна истина, за да пробутат после няколко лъжи.

Зонара рисува картината с ослепените войници, при вида на които „Самуил не можа да понесе твърде голямото страдание и безмерната скръб, падна без сили и не след дълго умря“. Тая истина си води мирно съвместно съществуване с вече изтърсената абсолютна лъжа: „Арон пък с целия му род унищожи Самуил“.

Уж за достоверност, хронистите добавят, че синът на Самуил Гаврил Радомир се застъпил за големия син на Арон Иван Владислав и затова Самуил го оставил жив. Лъжата е повече от очевидна. Когато това уж се случва, до раждането на Гаврил Радомир има още 8 години.

Лъжите на Скилица и Зонара продължават и при описване събитията в България и след смъртта на Самуил. Тогава кръвожадният Иван Владислав, вече цар, убива по време на лов сина на Самуил, който навремето убил баща му. След което убил и зет му Иван Владимир. А клането между неговите военачалници става масово. Български изследователи са срещали големи мъчнотии в откриване на по-достоверни данни за живота на Арон. Н. Благоев например твърди, че братът на Самуил е бил жив дори през 1003 – 1005 г.

Според нас Арон е бил убит от византийски шпиони заедно с целия му род във време, в което Иван Владислав е бил в стана на Самуил, който по това време още не е цар. Жив е бил цар Роман, син на Петър, затова и отпада мнението, че убийството станало, за да може Самуил да стане самодържец. Нека погледнем и дали е било възможно Арон да се е продал на византийците. Арон е бил съвладетел с Роман, в царския двор е имало византийско пратеничество, както е било открай време при българските царе. Това са били преди всичко шпиони на Византия. Василий втори чрез пратеничеството си предлага на Арон императорско благоволение и му предлага за жена сестра си. Арон приема, но когато момичето пристига, водено от севастийския митрополит, оказва се, че това не е сестрата на императора, а дъщеря на негов служител. Епископът е изгорен на клада. Не можем да допуснем, че виждайки измама в дребните неща, Арон да не е наясно, че по-големи измами го чакат и в големите неща. Все чрез византийските шпиони Арон и Самуил провеждат една дезинформационна операция, с която примамват Василий втори в Софийското поле и там му устройват клопка, каквато навремето кан Крум устроил на Никифор. Василий се спасява по чудо.

Най-сетне истината я има черно на бяло в Битолския надпис на цар Иван Владислав. Там той възхвалява баща си Арон „който е брат на Самуил, царя самодържец, и които двамата разбиха в Щипоне /Ихтиман/ гръцката войска на цар Василий..“.

Неуморният търсач на истини Йордан Вълчев още в тоталитарно време отсече: „Така ли би писал той, ако чичо му е убил баща му, ако в целия двор не е съществувало пълно разбирателство и единомислие“.

Борис ЦВЕТАНОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!