Евдокия Филова /1901 – 1973/ е български учен-етнограф, изкуствовед. Защитила е докторат по история на изкуството във Вюрцбург, специализирала е в Мюнхен и Париж. Изследвала е българските шевици, организирала е изложби в Западна Европа, има публикации в световни научни издания. Автор е на първата монография на художника от Казанлък Иван Милев. Съпруга е на проф. д-р Богдан Филов, 28-ят премиер на България. Дъщеря е на полк. Васил Петев и Неда Папазова от Казанлък.
Кита я наричали близките й. Родена е на 21. 03.1901 г. в гр. Шумен в семейство с положение и възможности. Баща й полк. Петев е бивш началник на Военното на Н. В. училище, от 1896 г. е в свитата на княз Фердинанд, а впоследствие – военен възпитател на бъдещия цар Борис III. Майка й Неда – образована жена, завършила френски колеж в Цариград, е потомка на богатия казанлъшки род – производители и износители на розово масло, Папазоглу. Евдокия има две сестри – Мария и Стефания, и един брат – Ботьо. В София семейството живее в голяма аристократична къща на ул. „Кракра“ 26 близо до СУ, проектирана от прочутия архитект Фридрих Грюнангер. За да осигури самостоятелни жилища на децата си, баща им събаря къщата и построява кооперация с апартаменти.
Евдокия завършва с отличие Първа девическа гимназия в София. През 1918-1922 г. следва в Мюнхен и Вюрцбург, където защитава докторат по история на изкуството и философия. Учи философия и в Берлин и история на изкуството в Париж. С тези знания и с няколко езика д-р Филова през 1925 г. се завръща в България.
Работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, после – като уредник в Народния етнографски музей. До 1940 г. изследва българските шевици и организира етнографски изложби в чужбина, най-големите от които: в Хага, 1930 г. – изложбата е посветена на ОН и мира и е посетена лично от холандската кралица, и в Прага -1938 г. Заплатата си от музея дълги години дарява за благотворителни цели.
Д-р Филова е автор на научни трудове и монографии по българско народно изкуство и занаяти с описани в тях тъкани, шевици, накити, керамика и метални съдове. Публикува в престижни европейски издания и енциклопедии. През 1928 г. издава първата си книга „Български народни шевици“, а по-късно „Български народни колани“, „Метални съдове“ и „Селски бит и изкуство в Софийско“ – в съавторство със Ст. Л. Костов, директор на етнографския музей. През 1932 г. е избрана за дописен член на Българския археологически институт. През 1941 г. става член на Клуба на българските писателки. Твори успешно и в областта на критиката на модерното изкуство в България – пише статии и рецензии за творчеството на български художници. Автор е на първата монография за Иван Милев, с когото я свързва лично познанство. Книгата й излиза през 1940 г. – съдържа фотоси на 23 от изгубените картини на художника.
С Богдан Филов се срещат в елитния “Юнион клуб”, където той често играе бридж или обядва. Тя е на 31, той на 49 – вече известен учен. На сказките му идвал дори цар Борис. Роденият в Стара Загора и получил солидно образование в чужбина проф. Филов е обаятелен събеседник, невероятен ерудит, запален тенисист, почитател на изкуството. Евдокия покорява сърцето му със своята красота, изисканост и блестящ интелект. Женят се през 1932 г. в тесен семеен кръг в Боянската църква. Живеят в апартамента на Евдокия, обзаведен с изискани мебели, дърворезби, антични фрески, уникални археологически находки… Там се събират на чай политици, дипломати, учени. Често прага им прекрачват княз Кирил и цар Борис III. Филови не оставят потомство. Писмата им говорят за дълбоко емоционално разбирателство и интелектуално партньорство. Той се обръщал към нея с милото „шашинко“, а за нея той бил идеал за учен и политик.
Влизането на проф. Филов в политиката било изненада за всички. В негово лице българската наука губи голям учен, археолог и посланик на културата ни в Европа. През 1940 г. той е назначен за министър-председател. Изборът е на Цар Борис. В края на живота си Евдокия Филова ще сподели: „Богдан не искаше да влиза във властта, но Борис не го остави на мира. Много го ценеше“.
Филови са предпочитани гости на всеки европейски бал. На вечерите, давани от германските политици, им се отделя специално внимание – те и блестят с познанията си, и разговарят свободно на родния език на домакините. Евдокия, смятана за най-интелигентната първа дама на царска България, стои на висотата на съпруга си и при тайните му срещи с Хитлер и Рибентроп в Германия, в Италия и в Унгария, и по време на дипломатическите преговори. Тя е рядко изключение сред тогавашните съпруги на политическите мъже. Царица Йоанна я ценяла заради дискретността й и липсата на вкус към интригите, затова били приятелки.
Богдан Филов остава в историята като премиера, внесъл дискриминационния антиеврейски закон и вкарал България във Втората световна война на страната на фашистка Германия. Към края на мандата му в Германия загиват голяма част от депортираните над 11 хиляди евреи от освободените български области Македония и Западна Тракия. Отношението му към евреите е повод през 2009 г., след протест на Израелското посолство у нас, Столична община и лично тогавашният кмет Бойко Борисов да отменят прекръстването на една от софийските улици на негово име.
На 1 март 1941 г. Филов, пристигнал във Виена с личния самолет на Хитлер, подписва присъединяването на България към Тристранния пакт. Като резултат – през 1943/44 г. съюзниците разрушават с тежки бомбардировки голяма част от София и други градове. Евдокия не симпатизира на крайните десни партии, но е абсолютно уверена, че мъжът й е винаги точен в преценките си за хората и събитията. Щом като той смята Фюрера и Мусолини за “двамата гении на века”, значи е точно така.
След лятото на 1943 г. Хитлер е на път да загуби войната. Филови заживяват с лоши предчувствия, все повече хора странят от тях. По-късно първата дама ще сподели: „И Цар Борис, и съпругът ми бяха умни хора и виждаха накъде вървят нещата“.
Краят идва на 9. 09.1944 г., когато е сформирано правителство на ОФ. За разлика от други политици, Филов не емигрира в чужбина. На 5. 01. 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд. Съпругата му моли: “Искам да го последвам и в смъртта му. Разстреляйте ме заедно с него!” Присъдата на 62-годишния Богдан Филов е изпълнена месец по-късно – заедно с бивши депутати, регенти, съветници и министри на царска България. Лишен е от имуществото му и от научните му звания.
През май с. г. Евдокия е изселена от София – най-напред в Дулово, после в Ловеч и през 1957 г. – в Самоков. Племенницата й Светла Хантова разказва, че често й ходели на гости. Леля й живеела в стара къща с външна тоалетна, храната си държала в зимника. Сутрин се разписвала в милицията. Не се оплаквала, много четяла, пишела стихове, дори започнала да учи английски. Разрешено й било да преподава уроци по немски и френски, така се издържала. Нейна ученичка, по-късно и приятелка, била оперната певица Росица Тренкова. Тя споделя, че Филова била забележителна жена. В Самоков имала своите приятелски семейства, посещавали я приятели и интелектуалци от София. В продължение на 10 години издирвала документи и архиви за възрожденския художник Никола Образописов. Книгата й е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.
През 1965 г. културни дейци, сред които Дечко Узунов, автор на един от портретите й, пишат до СГНС – Евдокия да бъде върната в София. Молбата им е уважена.
В столицата тя отива при сестра си Мария, т. к. в жилището й е настанена сестрата на Лиляна Димитрова – Правда Попова. По съвет на свои близки Филова продава апартамента си – на певицата от Щатсопера във Виена Маргарита Лилова. Така си осигурила финансово спокойствие. Срещала се със стари приятели – дипломати, юристи, музиколози, колекционери. Често при нея ходели и племенничките й Неда и Светла, които тя много обичала.
За последен път Тренкова видяла Евдокия в края на февруари 1973-та – била на 71 г., унила, с пожълтяло от хепатита лице. Над леглото й – портрет на свекърва й, която много уважавала, а на нощната масичка – снимка на съпруга й. В този прощален разговор споделила, че е имала само един мъж в живота си, че са живели в разбиране.
„Кита се спомина“, – с тези думи зетят на Филова д-р Хантов посрещнал на 5 март 1973 г. Тренкова, която отивала при Евдокия с букетче кокичета. На опелото в църквата „Св. София“ в словото била изтъкната забележителната й научна и благотворителна дейност. Подчертан бил и впечатляващият факт, че и когато съпругът й бил министър, тя продължила да работи, дарявайки заплатата си на сираци – непознат жест за друга министерша у нас.
Източник: presstv.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
