Битката при Булгарофигон е голямо сражение между българи и византийци разиграло се през лятото на 896 г., край града Булгарофигон (днес: Бабаески, Турция).
През 894 г. византийците преместват българското тържище от Константинопол в Солун, поради което българските търговци са принудени да плащат по-високи такси. Преместването на тържището има и символичен характер – с него империята показва пренебрежението си към българите, като премества тържището от най-важния търговски център в Югоизточна Европа.
Причина за тези действия от страна на Византия е и премахването на византийското духовенство в България и заменянето му с български църковен клир, което ограничава политическото и културно влияние на империята в страната.
Обиден, българският княз Симеон I обявява война на Византия. В първата битка през 894 г. византийската армия (съставена най-вече от императорската гвардия) е напълно разгромена. Византийската дипломация успява да си осигури съюзници – маджарите, които през 895 г. успяват на два пъти да победят българските войски в Северна България(днешна Украйна), и дори да обсадят Симеон I в Дръстър.
В трето сражение, маджарите са спрени и победени от Борис I, който напуска манастирската обител за да помогне на своя син. По-късно с общи действия българи и печенеги преодоляват маджарската опасност. Симеон I подновява действията си срещу Византия.
Двете армии се срещат край Булгарофигон през лятото на 896. Византийците събират многочислена армия (те свикват дори войските, които се бият срещу арабите и пазят азиатската им граница). Но това не помага и българите постигат блестяща победа.
Лъв VI успява да отклони опасността от Константинопол, като въоръжава арабски военнопленници и ги праща срещу българите. Войната приключва с мирен договор, според който българското тържище е върнато обратно в Константинопол, а Византия е задължена да плаща данък на България.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.