Белослава е българска принцеса, сръбска кралица, съпруга на крал Стефан Владислав (1234 — 1243); дъщеря на цар Иван Асен II (1218 — 1241) от първия му брак с рускинята Анна-Анисия.
Името ѝ не е запазено в изворите, но някои наши видни историци я назовават Белослава. За удобство приемаме това име като условно. Белослава била родена преди 1221 г.
Около произхода ѝ има известна неяснота, тъй като византийските летописци твърдят, че майка ѝ не била законна съпруга на Иван Асен, а само негова наложница. Независимо от действителното положение на майка ѝ, Белослава била царска дъщеря и това не било забравено никога.
Както всички женски чеда на Иван Асен, така и Белослава послужила за укрепване властта и авторитета на своя царствен баща. Между 1231 и 1234 г. тя била омъжена за втория син на сръбския крал Стефан Неман (1217 — 1227) — Стефан Владислав. Бракът не бил случаен — Иван Асен се надявал, че ще може да установи политическо влияние в Сърбия, като постави на престола своя зет.
Брачната церемония била извършена от най-висшия сръбски духовник — архиепископ Сава Сръбски, чичо на младоженеца. На всички било ясно какви цели преследва българският цар, но не можели да сторят нищо. Скоро след сватбените тържества Стефан Владислав получил войски от височайшия си тъст и с тяхна помощ детронирал брат си Стефан Радослав. Така Белослава станала кралица.
През 1243 г. Стефан Владислав бил свален от престола, следователно и Белослава била лишена от кралски почести.
Известно е, че тя надживяла съпруга си и достигнала дълбоки старини, радвайки се на всеобщо уважение. Някои сведения сочат, че била жива и през 1285 г.
Изворите съобщават, че Белослава раждала само „женска челяд“, но не е изключено да е имала и синове.
Из „Кой кой е в средновековна България“
Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов
Източник: istorianasveta.eu
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.