Безспорно сред най-светлите исторически личности в българската история са българските царе от династията Асеневци. Те са символ на величие за България. Тяхната династия управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г. От нея произлизат мъдри владетели, които защитават България с твърда ръка. Припомняйки си за техните дела с почит, днес ние можем само да се гордеем.
Самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, а тяхната държава – като продължение на Първата българска държава.
Предполага се, че родовите владения на Асеневци са в района на Търново.
През Средновековието крепостта Ловеч става седалище на боляра Асен, основателят на династията. През 1185/1186 г. тя става при синовете му Иван Асен I и Теодор-Петър IV Асен център на въстание, което се простира на територията между Стара планина и Дунав, и е против византийския император Исаак II Ангел .
Успехът на въстанието е през 1187 г. , когато в Ловеч се подписва мирен договор с Византия, с който се създава Второто българско царство. Като нова столица се избира град Търново.
При династията Асеневци българското царство отново успява да постигне успехи. Царството доминира на Балканския полуостров не само военно, но и културно.
Асеневци издигат като свое кредо приемствеността с Първото българско царство. Неслучайно първата им военна акция е към старата столица Велики Преслав. Ромеите обаче са все още силни, а победените въстаници преминават р. Дунав и сключват съюз с куманите. През есента на 1186 г. Петър и Асен освобождават Северна България и заявяват, че ще обединят Мизия, Тракия и Македония, както е било някога. Византийското надмощие е преодоляно с енергични действия, ръководени най-често от изобретателния във военното дело Асен.
Цар Петър запазва короната си, като се оттегля в Преслав, а на преден план изпъква Асен. Той освобождава Средец, прониква до Егейско море, разбива ромеите в Източна Тракия. Сред болярите зрее недоволство от твърдата ръка на царя, подклаждано и от византийски интриги. Асен е убит от своя братовчед Иванко (1196), който узурпира престола. Подкрепян от мнозинството българи, цар Петър отново поема властта, но след по-малко от година също става жертва на заговор.
Петър и Асен имали по-малък брат. Казвал се Йоан (Иван), но всички гальовно го наричали Йоаница. Официалното му име било Калоян хубавият, добрият Иван. Византийците го кръстили Скилойоан (кучето Йоан), заради жестокостта му към тях. Одемнадесетгодишен Калоян заминал като заложник в Константинопол, откъдето след две години избягал, за да помага на братята си в България.
Най-малкият от братята Асеневци Калоян, е изправен пред съдбоносни задачи :
- Да укрепи държавата
- Да обедини под скиптъра си старите български земи
- Да получи международно признание.
С твърда ръка Калоян успява да усмири болярите. Смел воин и отличен диплмат, той нанася нови удари на Византия, като привлича Добромир Хриз от Македония и дори братовия си убиец Иванко в Пловдив. През 1202 г. империята моли за мир, но отказва да признае царската титла на Калоян и патриаршеския сан на архиепископ Василий. Калоян постига победа и над унгарците, като освобождава Белградската и Бртаничевската област. Успехите привличат вниманието на папа Инокентий III, който се стреми да върне България в орбитата на Рим. След активен диалог през есента на 1204г. България и Римската църква сключват църковна уния (съюз). Калоян получава титлата крал, а архиепископ Василий примас. Признаването на папското върховенство не променя православните канони на българската църква, но чрез унията Калоян получава авторитетно признание на царската си власт и самостоятелност за българската църква. Междувременно новосъздадената Латинска империя в Константинопол отхвърля предложенията за добросъседство, като заплашва българските земи. Калоян подкрепя въстанието на ромеите срещу латинците и на 14 април 1205 г. край Одрин нанася катастрофално поражение на западните рицари, смятани за непобедими през онази епоха.
Скоро византийците изменят на съюза, в отговор на което цар Калоян превзема и разрушава много селища и преселва жителите им край р.Дунав. Наричат го Ромеоубиец и отмъстител за престъпленията на Василий II. Калоян освобождава и българите в Македония, в днешните Албания и Косово.
Той постига трайно държавно обединение и налага централизираната монархия над сепаратизма. Само за едно десетилетие България се утвърждава като първостепенна сила в Европейския югоизток.
След убийството на цар Калоян при обсадата на Солун престолът е зает от неговия племенник Борил (1207 1218), който неуспешно се стреми да продължи политиката на първите Асеневци. България търпи военни и териториални загуби от страна на латинци и унгарци. Мощни боляри в Родопите и Македония се откъсват от царството. Цар Борил търси подкрепата на църквата, свиквайки събор против богомилите (1211). Неуспехите снижават неговия авторитет. Около 1217 год. Иван Асен и Александър, избягалите от страната синове на стария Асен, се завръщат с руски наемници. Мнозинството от българите подкрепят Иван Асен, който е коронясан за български цар в Търново.
С ловка дипломация новият владетел възвръща част от загубените земи Унгария отстъпва Белград и Браничево, отцепилият се в Родопите деспот Слав се подчинява на царя в Търново.
Бароните в Константинопол предлагат династически брак, виждайки в Иван Асен II защитник на линеещата Латинска империя. Недоволен от това развитие, Епирският владетел Теодор Комнин (самообявил се за император в Солун) нарушава вероломно мира, но българският владетел го разгромява в знаменитата битка при Клокотница, Хасковско на 09.03.1230 год.
Хуманното отношение към пленените ромеи и подкрепата на българите от Беломорието и Македония спомагат за разширението на държавата от море до море. Верен на традицията завещана от Симеон Велики, Иван Асен II се подписва като цар и самодържец на всички българи и гърци.
Страхът от България кара латинците да се откажат от проектирания съюз. Това ускорява края на унията с Рим, а сближението с Никейската империя улеснява възстановяването на Търновската патриаршия след двувековно прекъсване. Тя е призната от останалите православни църкви на събор през 1235 год. До края на живота си цар Иван Асен II води балансирана политика между Никея и Латинската империя, за да съхрани благоприятното за България международно положение.
При първите Асеневци се оформя административно-политическата система на Второто българско царство, която е взаимствана от Комниновата Византия. Политическата хегемония на Балканите и обединението на българските земи създават условия за стопански и културен подем. Цар Иван Асен II сече златни и медни монети, развива търговията с адриатическата република Дубровник и други страни. Той пренася в Търново мощите на известни светци, усилено строи църкви и манастири и насърчава развитието на книжовността. Столицата Търново се превръща в красив и здраво укрепен град, център на политическия и духовния живот на една от най-могъщите страни в Европа.
Източник: referati.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
