Йона Маджаров е български духовник, архимандрит, учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.
Роден е със светското име Иван Георгиев Маджаров през 1849 година в село Негован, Лъгадинско, в семейството на свещеник Георги Стоев Маджаров и Злата Георгиева Петрова. От четиригодишна възраст баща му го обучава да чете и пише на гръцки език. Освен това посещава и местното училище. През 1858 година заминава за Нигрита, където основно изучава гръцкия език. След това учи в т. нар. Голямо училище в Сяр, където се преподава по Ланкастърската метода. След завършването на пълния му курс се прехвърля в класното училище в същия град, където през 1864 година завършва втори клас. През 1865 – 1866 година учи в село Висока, Лъгадинско при известния учител Христодул Божиков, където изучава източно църковно пеене. В 1866 – 1867 година продължава образованието си в Серското класно училище. По това време се запознава със Стефан Веркович. Под негово влияние осъзнава българските си корени и открито започва да изповядва своето национално самосъзнание. Поради факта, че не е „благонадежден за елинизма“ в края на учебната година не получава свидетелство за завършване на пълния курс на училището.
През октомври 1870 година е ръкоположен е за дякон на митрополит Неофит Византийски в Солун, а през април 1871 година за свещеник. Служи за кратко в митрополитската църква в Солун. В края на 1871 година напуска гръцката църква и се присъединява към Българската екзархия. Маджаров има големи заслуги за утвърждаване на българщината в Солун и Солунско. Той е дългогодишен учител, свещеник и църковен певец в родното си село (1864 – 1865, 1867 – 1870, 1871 – 1873), в Солун (1870 – 1871, 1873, 1879 – 1884), в Сяр (1875 – 1877, 1904 – 1910), във Воден (1873 – 1875) и в селата Вишене и Христос (1877 – 1879). Председател е на Серската българска община (1884 – 1885), Солунската българска община (1880 – 1881, 1886 – 1889, 1894 – 1904), архиерейски наместник на Солунската българска епархия, и председател на Воденската българска община (1890).
В 1910 година е ръкоположен за архимандрит под името Йона и е избран за председател на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград. Предоставя къщата си в Негован за българско училище и параклис.
Синове на Маджаров са учителят Георги Маджаров, революционерът Лазар Маджаров и Владимир Маджаров, завършил в 1903 година с осемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия, където след това преподава в 1903 – 1904 година. Има още дъщеря Олга и син Светослав, завършил Солунската гимназия с двадесет и шестия випуск в 1912 г. Освен това отглежда и племенника си Атанас Маджаров, останал сирак.
Архимандрит Йона Маджаров умира през 1911 година в Цариград.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
