В решителния ден революционерите от Дряново се оказали без ръководител. В същото време въстаниците от Мусина, Бяла Черква и другите села, тръгнали на 28 април 1876 година, водени от поп Харитон, наближавали Дряновския манастир.
Поп Харитон водел чета от 195 души. Без някакъв особен ред и предпазни мерки, четата на поп Харитон тръгнала през нощта на 28 април за Балкана, за да се съедини с дряновската чета, а после и с габровската. Зората ги заварила до турското село Балван. Щом турците от това село видели множеството въстаници, те вдигнали тревога. От градовете и селата веднага тръгнали редовни войски и тълпи башибозуци, за да преградят пътя на четата. А въстаниците, без да подозират нещо, вървели бавно и си почивали.
Привечер на 29 април те достигнали Дряновския манастир. Неспокойно станало и в Дряново. Задрънчало оръжие. В града и около него взело да гъмжи от войска и башибозуци. Така, без ръководство в решителния момент, почти обсадени в града, дряновските съзаклятници не можали да се вдигнат на въстание, не можали да помогнат на другарите си в манастира, обкръжени от всички страни. За да се сплаши още повече населението в Дряново, когато дошъл Фазлъ паша, по негова заповед в града били обесени двама души от заловените въстаници.
Така макар и против желанието им, дряновци останали безучастни свидетели на голямата битка, която се водела до самия град около манастира. Битката за манастира била наистина епична и неравна. Ден след ден, тя траяла цели 9 дни. Девет дни българското население от Дряново треперело за своя живот, очаквайки не само изхода на битката, но и своята съдба. Загинали един след друг ръководителите на четата и над 130 души въстаници. Бачо Киро успял да се измъкне, но бил предаден и после осъден и обесен във Велико Търново.
Подчертано е значението на Дряновския манастир за съхраняване на националния дух, превръщането му в поклонническо средище през Възраждането и в убежище на четата на поп Харитон и Бачо Киро през Априлското въстание. Подчертано е значението и приносът на Дряново в Освобождението на България от османско робство.
Източник: visitcentralbalkan.net
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.