Андроник Йосифчев е човекът, който поема мисията да продължи святото дело на големия възрожденец Димитър Миладинов като негов възпитаник, помощник и последовател в учебното дело и във всестранната му обществена деятелност.
Андроник Йосифчев е роден в Охрид през 1816 г. в занаятчийско семейство, известно с трудолюбие и благонравие. Близо половин век от живота си отдава на учебното дело и е с принос в книжовност и култура. Двадесетгодишен поема първото си учителстване в училището на Охрид, в което до тогава е работил и Димитър Миладинов и в което той самият е бил ученик. В училището на Охрид престоява 24 години, а впоследствие поема просвещението в училищата на Негрита, Струга, Дойран, Ресен и Кукуш.
Името на Андроник Йосифчев се реди до тези възрожденци в Македония, каквито са били учителят му Димитър Миладинов, Кузман Шапкарев, Вениамин Мучковски, Константин Хрищов. От негова и друга кореспонденция се узнава, че е поддържал близки приятелски отношения със Стефан Веркович и е съдействал в благородната му работа на събирач на народен епос, който помества в големия сборник, известен сега като „Документи за българското възраждане из архива на Стефан Веркович“, превърнал се сега в непрестанно бълбукащ извор на сведения и размисли на историци, краеведи и общественици.
Андроник Йосифчев изпитва голяма почит към Стефан Веркович и благородната му работа, с която се е захванал. Това отбелязва и в негово писмо от 25 януари 1869 г. , в което пише: „Се радувам, че за малу дни ке се достоем да видим очевидно со Ваше благородие. Дай Боже, да има во нашиот народ во Македония и други неколку такива родолюбиви хора, но Вашето име, господине, ке остане вечно за пример на последните.“
Така е писал Андроник Йосифчев за Стефан Веркович, но това напълно се отнася и за него и се потвърждава, че вече години след смъртта му името му е неподвластно на забравата. Умира в София, където живее от 1893 година.
Автор: Борис САНДАНСКИ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
