Ангеларий е един от Св. Седмочисленици редом със славянските първоапостоли и техните ученици и последователи Климент, Сава, Γоразд и Наум.
Данните за Ангеларий са оскъдни. За живота и дейността му се знае твърде малко, и то във връзка със сведенията за Климент и Наум. Присъединил се към Кирил и Методий преди 862 г. в манастира Полихрон.
Изучил славянската писменост, той постепенно усъвършенствал знанията си и скоро се включил в преводите на свещените книги от гръцки на български (слав.) език.
Ангеларий участвал в Моравската мисия (863 — 866). Дейността му не може да се открои от тази на останалите ученици. Вероятно бил ръкоположен в свещенически сан от папа Адриан II през 868 г.
След смъртта на Константин-Кирил философ (14.02.869) ведно с останалите последвал Методий във Великоморавия. Понесъл всички несгоди и трудности на просветителството, твърдо отстоявал позициите на своите учители.
След като и Методий починал през 885 г., Ангеларий заедно с Климент, Наум, Горазд и Сава бил окован във вериги и хвърлен в тъмница. След жестоки мъчения учениците на Кирил и Методий били заточени в крайдунавските области. Там се разделили, за да могат по-лесно да се укрият. Ангеларий, Климент и Наум успели да се прехвърлят на сал през р. Дунав и се озовали в Белград.
Военният управител (боритаркан) ги приел радушно, понеже знаел, че княз Борис „жадува за такива мъже“. След като отпочинали, били прехвърлени в Плиска, където били посрещнати по най-тържествен начин. Знатните граждани на столицата се надпреварвали да ги канят в домовете си, но малцина били почетени с такава висока чест. Житиеписецът отбелязва: „… осветил се и домът на Чеслав с посещението на Ангеларий, защото князът и нему оказал благоволение, когато той помолил да приеме тези учители…“
Боляринът Чеслав не могъл да се радва дълго на прочутия гост. Сломен от жестоките изтезания, Ангеларий се разболял и скоро починал. Не разполагаме с данни за литературното му творчество.
Източник: istorianasveta.eu
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
