Александър Кипров е изключително богата и разностранна личност. В младежките си години се включва активно в революционните борби на българите от Беломорска Тракия. Участва в опита за взривяването на „Отоман банк” в Солун.
През 1901 г. сформира чета от десетина младежи и се установяват на лагер край Хебибчево (Любимец), в свободна България. В края на 1902 г. четата преустановява дейността си поради смяна на тактиката на въоръжената борба. Но на следващата година Александър Кипров получава задача от Върховния Македоноодрински комитет да сформира нова чета и да взриви „Ориент експрес”, когато от Виена за Цариград с него пътува персийският шах. На 17 март 1903 г. четата взривява жп моста над река Дерекьойска между Свиленград и Чермен, но не успява да взриви ескпреса.
След това драматично събитие Александър Димитров Кипров се установява в свободна България и приема псевдонима Кипров. Първоначално се отдава на журналистическа дейност, а след това започва да пише и разкази, стихове, пиеси. През 1904 г. с карикатуриста Александър Божинов и Христо Силянов започват да издават сатиричния вестник „Българан”. В него Ал. Кипров публикува стихотворението „Беглец”, в което осмива управлението на княз Фердинанд. Осъден е по бързата процедура за „обида на негово величество.” През 1905 г. е сред инициаторите на създаването на журналистическото дружество в София.
В началото на миналия век Ал. Кипров е признат за един от най-добрите български писатели на своето време. Автор е на драматичната пиеса в стихове „Из мрака” (1906 г.). През 1912 г. на сцената на Народния театър с голям успех се играе неговата пиеса „Кърджалии”. Издава сборник „Разкази” (1909 г.). Участва в редактирането на вестник „Реч” (1908 – 1913) и сътрудничи на в. „Дневник”, „Нов дневник” и др. Автор е на стихотворения, разкази, драми, фейлетони, журналистически материали, повечето от които са подписани с псевдоними – Делибаш, Антим Чолаков, Мемиш ага, Новов.
През 1915 г. сключва брак с примата на народния театър Милка Ламбева. През 1916 г. се ражда синът им Александър.
Кипров не стои настрана и от политическия живот в страната. Става член на Прогресивно-либералната партия, работи във вестник „България”. В периода 1910 – 1915 г. е народен представител.
През Първата световна война е в Швейцария, пише публицистични трудове, в които разяснява българската национална кауза. През 1917 г. издава брошурата „Истината за България” (на френски език). След войната се присъединява към движението на Александър Стамболийски.
След деветоюнския преврат от 1923 г. семейството на Кипров изпада в немилост. Здравословното му състояние се влошава. Умира на 23 декември 1931 г. По негово желание е погребан в двора на сиропиталището в родния му град.
Като началник на Фонда за сираци от войните (1920-1923) успява да осигури средства и в Свиленград е построено сиропиталище за деца сираци от Южна България. Дълги години това е една от най-представителните сгради в града, до чийто вход днес е балерефът на Кипров.
Автор: Д-р Стефан СЕРГИЕВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
