Акад. Гаврил Кaцаров е един от най-видните ни учени. Филолог, историк и археолог, Гаврил Кацаров е учен със световна известност и международен авторитет.
Проф. Кацаров е роден в Копривщица на 4 октомври 1874 г. в родолюбиво българско семейство. Първоначално момчето учи в родния си град, след което заминава за столицата и завършва Класическия отдел на Софийската мъжка гимназия. През 1893 г. младежът се отправя за Германия, където следва класическа филология и стара история в Лайпигския университет. Когато се дипломира, специализира в Италия.
След завръщането си в родината, той става учител в Софийската мъжка гимназия. По това време е привлечен за лектор по обща история във Висшето училище в столицата (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“).
През 1901 г. младият учен е изпратен на специализация в Берлин, а когато приключва с нея, продължава преподавателската си дейност в университета.
През 1910 г. Кацаров е избран за редовен професор, като става и ръководител на Катедрата по история на източните и класически народи. В периода 1915-1918 г. той е декан на Историко-филологическия факултет на столичната Алма матер, а от 1927 до 1928 г. е ректор на висшето училище.
За около година професорът е директор на Народния археологически музей в столицата (1929-1930 г., а от 1940 до 1947 г. ръководи Българския археологически институт на Академията, като през този период – вече академик – става член на австрийската и румънската академии на науките.
Тъй като научните му интереси са насочени към древната история на Тракия и Македония, повечето му изследвания са именно в тази насока.
Видният български учен умира на 4 юни 1958 г. в София. Богатото му научно творчество и днес, 60 години след неговата смърт, не е загубило своето значение и актуалност. Трудовете му са със световна известност и се ползват както от наши, така и от чужди научни работници, а също и от студентите историци и са основа за тяхната изследователска дейност в областта на древната история.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
