Фамилия Кършовски с перо, оръжие и кръст в полза на Отечеството

За основоположник на фамилия Кършовски се приема Иван Кършов, като името Кършовски идва от село Кършово (Велковци), Еленско.

Известен е с много родолюбиви дела, а сред тях са откриване на килийно училище, в което и той преподава, участието му в Гръцкото въстание (1821) и в известната Велчова завера от 1835 г.

Синът му Христо Кършовски учи в гр. Елена в килийното училище на баща си и сам става килиен учител в него, а и в Котел. През 1841 г. е ръкоположен за свещеник в църквата „Успение на Пресвета Богородица” в гр. Елена. Наред с кръста обаче му е познат и револверът и това потвърждава участието му във Велчовата завера с баща му. Към неговите любородни дела може да се добави, че е бил и голям спомоществовател при издаването на книги.

Христо Кършовски е баща на трима синове – Иван, Йордан и Сава, които поради свещеническия сан на баща си приемат и името Попхристови. Първородният Иван Кършовски (1839 – 1917) учи в гр. Елена и в Свищов при известните педагози Иван Момчилов и Никифор Попконстантинов. Учител му е и Никола Михайловски, брат на Иларион Макариополски и баща на писателя Стоян Михайловски. В различни години учителства в градовете Елена и Елхово, селата Черна, Пазарджишко, и Хърсово, Разградско. Участник е във въстанието на Капитан Дядо Никола от 1856 г. През 1862 г. е в Белград, където се включва в Първата българска легия. През 1867 г. емигрира в Румъния. Още в същата година става четник в четата на Панайот Хитов, като му е поверена и задачата на неин летописец. От началото на 1868 г. е сред участниците във Втората българска легия в Белград. После е учител в Гюргево и Плоещ в Румъния до 1877 г. В тези години подпомага развитието на българското революционно движение сред българските емигранти в Румъния. Най-дейно участва при организирането четата на Христо Ботев, а в Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. се включва в редовете на Българското опълчение. След освобождението на България е председател на окръжния съд в Провадия, после е адвокат в София. Избиран е и за народен представител. С перо се изявява във вестниците „Народност”, „Македония”, „Право”, „Дунавска зора”, „Тъпан”, „Отечество”, „Свобода”, списанията „Читалище”, „Славянско братство”, а „Вултурел” и „Индипенденза” пък са български вестници, които издава в Румъния.

Йордан Кършовски попълва образованието си в гр. Елена. Спазва фамилната традиция на просветител и революционер. Учителското си поприще започва в гр. Елена, а оръжие в ръцете си има като участник в четата на Христо Ботев. Ценни сведения под формата на спомени оставил за времето при сформирането на четата и трагичния и път. След разбиването на четата във Врачанския балкан се укрива в Искърския пролом, но е заловен от турските власти при Лютиброд и е отведен в затвора в Орхание (Ботевград). След Освобождението се отдава на зографство, живее и при брат си Иван в Румъния.

Сава Кършовски след учение в гр. Елена, Търново и Цариград също се отдава на просвещението като учител в село Черна вода, Добруджа, и село Хърсово. Не е встрани и от революционните дела. Включва се в местния революционен комитет в гр. Елена и участва в подготовката на Априлското въстание от 1876 г. След Освобождението работи като съдия, адвокат и журналист и така участва със свой принос фамилия Кършовски да се впише в националните летописи с перо, оръжие, кръст и слово с много любородни дела в полза на отечеството.

Борис САНДАНСКИ

Източник: tretavazrast.com


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.