Рачо Петков Славейков – ангелът с огнен меч

Рачо Петков Славейков – ангелът с огнен меч. Така нарича сина на Петко Славейков френският писател, мислител, визионер и носител на Нобелова награда Ромен Ролан

По повелята на традицията Петко Славейков кръщава първата си мъжка рожба на името на баща си, майстор Рачо – казанджия, забягнал от вечно размирната долина на Разлога и заселил се в Трявна.

След калема и пачето перо в тревненското школо малкият Рачо продължава учението си в Цариград и същевременно помага на баща си в печатането на в. „Македония“.

През 1871/1872 г. Рачо учи в престижния Робърт колеж, който напуска и постъпва в гимназията в руския град Николаев като стипендиант на Южнославянския комитет.

Започналата през 1877 г. Руско-турска война заварва тревненския гимназист в последния клас, който напуска и се записва доброволец в руската армия.

С военно звание унтерофицер (подофицер, бел. авт. Д.Т.) Рачо Славейков е зачислен в щаба на княз В.А. Черкаски и се сражава в епохалната Шипченска епопея.

През 1883 Рачо Славейков завършва кавалерийското училище в гр. Екатеринослав с военно звание подпоручик (младши лейтенант, б.а.).

Военната кариера на Рачо Славейков започва в милицията на Източна Румелия, минава през Съединението и съдбоносната за спасението на България Сръбско-българска война от 1885 г. и скоропостижно завършва две години по-късно, с участието му в бунтовете на офицерите-русофили във военните гарнизони на Русе и Силистра.

Повечето от разбунтувалите се офицери са екзекутирани, но осъденият на разстрел Рачо Славейков успява да избяга в Русия.

През 1891 г. размирникът завършва Висшата кавалерийска школа в Петербург. Междувременно е амнистиран и се завръща в България, но заради репресиите върху Славейковата фамилия от правителството на Стефан Стамболов, отново емигрира в Русия.

През 1894 г., в духа на провежданата политика на плавно помирение с Русия, правителството на д-р Константин Стоилов разрешава на Рачо Славейков да се завърне в родината, за да се прости с умиращия си баща.

Забраната да се върне във войската, както и да заема каквато и да е държавна служба, превръща Рачо Славейков в своеобразен „вътрешен емигрант“ и преориентира професионалното му поприще към журналистиката, историографията и преводачеството.

С името си и под псевдонима „Детелинов Р.П.“ Рачо Славейков пише в тогавашните български вестници и списания. Кореспондент е и на френски, английски и руски издания. А заради своята безкомпромисност и образен изказ, френският писател, мислител, визионер и носител на Нобелова награда Ромен Ролан го нарича „ангел с огнен меч“.

„Вътрешният емигрант“ издава и своите изследвания, посветени на българската военна история – „Отбраната на Шипка на 9-и, 10-и и 11-ти август 1877 година“, на българския стопански поминък – „Тракийският кон и тракийското коневъдство“, на българския фолклор – „Български народни обичаи и вярвания“ и разбира се, издава и житие-битието на баща си – „Петко Рачов Славейков“.

Съпричастен с борбата на българите за национално освобождение на Македония и Одринска Тракия, Рачо Славейков поддържа контакти с ръководителите на ВМОРО и е личен приятел на легендарния Даме Груев, за когото оставя спомени, които просто плачат за печат.

Името, делата и творчеството на Рачо Славейков са били известни на съвременниците му, колкото и на баща му, и на братята му! А днес?!

Автор: Димитър Тренчев


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!