На днешната дата е роден българският възрожденски деец Теодосий Скопски

На днешната дата е роден българският възрожденски деец Теодосий Скопски
Теодосий Скопски е изтъкнат български възрожденски деец, духовник, учен богослов и преводач, член на Българската академия на науките.

Теодосий Скопски с опита си да откъсне Скопската епархия от Българската екзархия е един от първите примери за македонизъм чрез църковен сепаратизъм в Македония.

Роден е в село Търлис, Неврокопско (днес Ватитопос) в свещеническо семейство под името Васил Илиев (Попилиев) Гологанов. Брат е на видния фолклорист Иван Гологанов и на архимандрит Никола Гологанов. Учи в гръцката класическа гимназия в Сяр (Серес). Васил е изпратен през 1860 в манастира „Св. Йоан Претеча“ в Серско. В 1862 година приема духовен сан и е ръкоположен за йеродякон от митрополитския епитроп в Мелник Прокопий.

После служи в Серско и Неврокопско, където проповядва на църковнославянски. По този повод влиза в конфликт с местното гръцко духовенство и е подложен на гонения. Между 1866 и 1867 г. заминава за Херцеговина, където в Мостар е протосингел на Прокопий, станал херцеговински митрополит. Замесва се в местното революционно движение и е затворен. Решава да напусне Мостар и Вселенската патриаршия и през 1867 – 1868 г. става свещеник в Пловдив, а след това в Кричим (1869 – 1873). В Пловдив той се свързва с Йоаким Груев, Найден Геров и Драган Манчов. В своята автобиография, Гологанов съобщава, че докато е в Кричимския манастир, приютява Васил Левски.

По това време Левски изгражда там революционен комитет. От 1873 оглавява българската църковна община в Сяр и води упорита борба с гръцкото духовенство. През този период сътрудничи на брат си и на Стефан Веркович за издаването на сборника Веда Словена. По-късно Теодосий е арестуван от властите в село Фращени и под конвой бил откаран в Сяр, като по пътя бил измъчван и заплашван с убийство. В Сяр е освободен, но гръцките заплахи продължават и той е бил повикан пред гръцкия митрополит Неофит да дава обяснения.

През следващата година той е затворен в Сяр от властите по обвинение за неговата съпричастност в българското революционното движение в Пловдивско през периода когато е игумен на Кричимския манастир. Освободен е със съдействието на гръцкия митрополит, като поради силния натиск се отказва от Екзархията. След освобождаването си през 1874 г. той е повикан да дава обяснения за поведението си пред гръцките духовни власти в Цариград.

Издигане в Екзархията

Вместо да дава обяснения в Патриаршията той отива в Екзархията, където е помолил да бъде опростен и това е сторено незабавно. Там той е избран от Синода за заслугите си за архимандрит и служи в църквата Свети Стефан, а на следната 1875 година поради натиска на Патриаршията е изпратен в Ниш за помощник на българския митрополит Виктор Нишки. През 1876 г. е върнат в Цариград и повторно служи като ефимерий на църквата „Св. Стефан“.

Между 1878 и 1880 е издигнат до Екзархийски наместник в Цариград, докато екзарх Йосиф поради Руско-турската война е принуден да стои в Пловдив. На 7 април 1878 година подписва за Охридска епархия (заедно с Димитър Попов за Костурска и Мъгленска, Козма Пречистански за Дебърска и Наум Спространов за Охридска) молба до великия княз Николай Николаевич, в която се отхвърлят твърденията за гръцкия характер на населението в Македония и се иска навлизане на руски войски в областта:

„ Победоносното руско оръжие, освобождавайки толкова дълго угнетявания досега под турско иго нещастен наш български народ, го задължи навеки… Македонските българи, лишавайки се от непосредствената защита на своите освободители… с цялата си преданост [ги] очакват в родината си… Поради това се осмеляваме да доложим на Ваше императорско височество, че някои недоброжелатели на българския народ, състоящи се в по-голямата си част от гръцки архиереи, посастоящем се стараят насилствено да събират подписи и да доказват, че жителите на Македония, влизащи по Санстефанския договор в състава на Българското княжество, се състоят предимно от гърци…“

От 20 януари 1880 година до 6 януари 1885 година е капукехая (представител на Екзархията при Високата порта) и за кратко изпълнява длъжността архиерейски наместник в Лозенград. На 7 януари 1885 е ръкоположен за Скопски митрополит от екзарх Йосиф I Български в съслужение с Евстатий Пелагонийски и Синесий Стовийски, но се налага пет години да изчаква. Това става поради противодействието на Цариградската Патриаршия, подкрепена от Гърция, както и протестите от страна на Сърбия, покровителствувана от Русия.

През 1887 г. в Цариград се свързва с Коста Групчев и Наум Еврович, македонисти и агенти на Стоян Новакович, представители на т. нар. Дружество на сърбо-македонците.

На срещи с тях Теодосий споделя, че подкрепя идеята им за възстановяване на Охридската архиепископия. За това те уведомяват Новакович, който тогава е сръбски посланик в Цариград.

Като последица от тези срещи през този период Теодосий попада под влияние на идеите на македонизма. Той все пак получава берат за заминаване за Скопие, но едва през 1890 година.

Разколническа дейност

При пристигането си в Скопие в началото на 1890 г. след кратък престой Теодосий е върнат обратно от турските власти под силен гръцки и сръбски дипломатически натиск. По обратния път, изпаднал в безизходица, той се среща със сръбския консул в Солун, който явно е бил информиран от Новакович за неговите идеи. Те обсъждат създалата се политическа ситуация и Теодосий потвърждава пред консула подкрепата си за откъсване на македонските епархии от Българската Екзархия. Митрополитът получава обещание за подкрепа, а след това с консула отпътуват за Цариград.

При така създалата се ситуция се намесва българското правителство и последва издаване на нов султански берат за Скопие. С него е потвърден стария, но уведомен за намеренията на Скопския митрополит, Екзарх Йосиф се опитва да подмени Теодосий с друг свещеник. Това обаче не е възприето от Високата Порта, вероятно след обещаната на Теодосий сръбска дипломатическа намеса.

След тези събития отношението между Екзарха и Скопския митрополит рязко се влошават. В резултат на този разрив, след като застъпва като Скопски владика (1890 – 1891), Теодосий повторно се отказва от Екзархията. Той незабавно предприема сериозни опити да възроди Охридската архиепископия. Започва да гони църковните и училищни деятели, назначени от Екзархията, и да ги заменя със свои хора, с което предизвиква нов църковен скандал. Уволнява директорът на скопското училище Антон Наследников. Печата самостоятелно църковните книжа и застъпва открито македонистки позиции. В тази връзка Теодосий се обръща към Цариградската Патриаршия и иска канонично признание, но получава отказ. Това не го обезкуражава и той се свързва с Папството с искане за евентуална уния, но отново се проваля. Тогава осъществява контакти със сръбския консул в Скопие и търси неговата подкрепа за самостоятелна Охридска Архиепископия. След като консулът уведомява за разговорите Новакович, последният му изпраща пари за подкуп на Теодосий с цел привличането му в лоното на Сръбската Патриаршия.

В началото българското правителство и Екзархията изчакват, но след като на 29 май 1891 г. със съгласието на Теодосий в Скопие било отворено първото сръбско църковно училище, българското търпение свършва. В знак на протест 18 скопски първенци свикват общински екзархийски съвет, на който обявяват, че Теодосий е нежелан в града им. Следват няколко официални покани от страна на Екзархията да подаде оставка, на които той отказва. Все пак, поради силния натиск на който е подложен и протеста на българското правителство пред Високата Порта той е отстранен. Този му неуспешен опит за разкол според Симеон Радев бил породен от лични амбиции и омраза към екзарх Йосиф.

Покаяние и реабилитация
След отзоваването му от Скопската катедра, чрез османските власти той е репатриран в Цариград на 5 януари. В края на януари Теодосий дава изявление в екзархийския орган „Новини“, в което категорично отрича някои публикации в гръцката преса, че има намерение да се връща в лоното на Патриаршията. Той декларира, че е родом българин и като такъв е верен на Екзархията.

Въпреки това, екзархийски съд отлъчва Теодосий и той е низвергнат. Малко по-късно е изпратен за покаяние в Драгалевския манастир до София. Там прекарва периода от 1892 до 1901 година, когато се занимава със преводи на художествена и религиозна литература.

Сред преводите му е епосът в проза „Мъчениците“ на Франсоа Рене дьо Шатобриан.

Постепенно Теодосий затвърждава екзархийските си позиции и спечелва доверието на Светия синод. Между 1901 и 1906 година е назначен за наместник на Пловдивския митрополит Натанаил Охридски, а след това служи в Бачковския и Рилския манастир. През 1910 г. прави опит отново да се кандидатира за Скопски митрополит, чието място тогава е вакантно, но му е отказано, въпреки демонстрираните от него в пресата про-екзархийски позиции. В началото на 1913 година Теодосий се включва в акцията по покръстване на помаците.

Напълно покаял се за католическите си тежнения пише брошурата „Православната църква и католишката пропаганда“, която Синодът отпечатва и използва в борбата с униатското движение през 1914 г.

През този период той служи в София, където през ноември 1915 г., когато Българската армия разбива сръбски войски в Македония, отслужва тържествен молебен по случай Празника на победите.

Между декември 1915 и 1919 г. е ръководител на миналата под екзархийска управа Маронийска епархия в Гюмюрджина.

Там той защитава гръцкия клир от българските военни власти и съдейства за отварянето на запечатаните енорийски църкви.

След като е заменен през 1919 г. от Иларион Нишавски, последният отправя тежки критики срещу Теодосий, като го обвинява в про-патрирашистка политика.

Последните години от живота си прекарва в София в книжовническа дейност – писане на книги и преводи на чуждестранна литература.

Научна дейност
Вероятно в младите си години заедно с брат си участва в изготвянето на сборника Веда Словена, а впоследствие до последно отрича мистификацията. От 1910 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Автор е на редица богословски трудове. Превежда от френски, гръцки и руски език на български книгите на Вергилий, Франсоа Шатобриан, Джон Милтън и други автори. Теодосий Скопски с една своя публикация във вестник „Мир“ е в основата на тезата, че водачът на българското възраждане Паисий Хилендарски е родом от Банско. / bg.wikipedia.org


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!