Легенди за мистичното село Шишенци

Село Шишенци изглежда като всяко друго българско село. Позапустяло, с малко жители. Намира се на около 40 км от Видин и до него се стига по прашен, черен път.

Привидно хората в това село живеят като всички други – гледат си работата през деня, обсъждат местните новини в кръчмата. Но падне ли нощта, улиците на Шишенци бързо опустяват. Всички 120 жители се прибират по къщите си, заключват по два пъти вратите, дръпват пердетата, така че отвън да не ги виждат, и светват всички лампи. Селото е сковано от леден страх всяка нощ от години насам. Но не заради обири или разбойници. Хората се страхуват от това, което не могат да видят. Но чуват много добре. Свидетели се кълнат, че малко след 9 вечерта Шишенци се огласява от пронизителни викове. Гласове на мъже, жени и деца и сватбарска музика. В един момент цялата тази врява се чува в единия край на селото, а само след секунди вече огласява другия. По улиците обаче няма никой.

Според стара легенда, която хората в селото предават от поколение на поколение, преди векове сватбари тръгнали към Шишенци да искат мома за жена. Друг мъж обаче също й бил хвърлил око. И малко преди да влязат в селото, сватбарите били нападнати от татари и изклани до крак. Душите им никога не намерили покой, и са останали в селото, смятат местните. И именно техните вайкания и гласове се чуват всяка нощ до първи петли. Доказателство за тези неспокойни духове обаче няма. Историята се разказва с охота от жителите на Шишенци, но няма запис на тайнствените гласове. Местните признават, че преди години имало учителка, която се опитала да запише случващто се на аудио касета. Когато после пуснали записа, на него се чували всички други ежедневни шумове, освен тези от кървавата сватба.

Друго предание гласи, че една нощ местен овчар закъснял да прибере стадото си и останал навън по тъмно. Изведнъж чул глъчка и музика, и когато се обърнал, видял към него да приближава сватбено шествие. Начело на колоната бил кумът, до него младоженецът, а зад тях всички сватбари и музиканти. Човекът ги поздравил, а кумът му подал бъклица, украсена със здравец, за да отпие в тяхна чест. Когато посегнал да я вземе, овчарят видял, че очите на другия били празни и светели в червено. Разбрал, че това са неспокойните духове на избитите сватбари. Прекръстил се и отпил от бъклицата, а на сутринта го открили в клоните на голямо дърво. Треперел от страх и държал в ръцете си конска глава. Конят е вярно животно и не може да бъде докоснат от злите сили, обясняват местните.

Хорските суеверия в селото обаче далеч не спират дотук. Твърди се, че от Шишенци изчезнали няколко мъже. След време открили двама от тях, но те не помнели какво им се е случило, и не можели да дадат адекватен отговор къде са били. Според местните, самодиви отвличали мъжете. Свидетели се кълнат, че виждали красиви, високи девойки, облечени в дълги бели роби, които танцували самодивско хоро около селската чешма, с вдигнати към небето ръце. Който мъж ги погледнел в очите, губел зрението си. Или полудявал.

Самодивското хоро продължавало около 10 минути, след което самодивите се изстрелвали една след друга към небето. Някои смятат, че виденията не са самодиви, а извънземни, което обяснявало и изчезването на местни хора. Но и тази мистерия остава неразгадана и без реално доказателство. Други жители на селото си обясняват случващото се с присъствието на полтъргайст. Преди години местно семейство открило златни жълтици в дънера на отсечено дърво. Прибрали ги и тогава започнала паранормалната активност в дома им – летяли предмети, врати се отваряли и затръшвали, падали чаши и чинии.

Мистериите в злокобното село са завладяващи и интересни, и със сигурност привличат като магнит търсачите на силни усещания. Прагматиците, разбира се, търсят адекватно обяснение на всичко случващо се в Шишенци. Те например оприличават писъците и гласовете на мъже, жени и деца всяка нощ като вой на чакали. Никой обаче не е виждал такива животни около селото.


Източник: uchiteli.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!