Легендата за Калояница

В онези далечни времена, когато втората българска държава била освободена от византийско иго и възстановена от братята Асеневци и когато по-късно двамата, Асен и Петър, били убити чрез заговори, начело на държавата се възцарил третият най-малък брат Калоян (Кало Йоан – от гръцки хубав Йоан).

Към 1200 г. земите до Струмица и Мелник на запад били под влиянието на българското царство. Малко по-рано (1186 г.) е възстановена и българската патриаршия в долината на р. Струма, в средновековния град Крупни (ист. Крупа, днес с. Крупник). Диоцезът ù обхващал областите по средното течение на р. Струма, заключвани от планините Конявска, Бели рът, Рила и долината на река Рилска с Рилския манастир, Пирин и Влахина планина, Разложко, включително и Кресненския пролом.

В 1207 година Калоян предприел поход с голяма армия от София по течението на река Струма към Солун, придружаван от кумански, гръцки, руски и алански контингенти. Преминавайки по пътя от Скаптопара (днес Благоевград) към предпланинието под връх Пирин, авангардът стигнал първите хълмове на днешното село Градево (до прохода Предел). Тесният път криволичел по стръмен рид ограничаван от отвесни урви. Там конят на Калоян се спънал, полетял в пропастта и счупил краката си. Царят успял да се спаси, но придружаващите го велможи заговорили, че това е лош знак. След настъпилото успокоение, царят възседнал нов кон и продължили по пътя, минаващ през днешните села Брежани (тогава Сърбиново), Мечкул, Кресна към Мелник.

Крепостните стени на Солун били обсадени и царският стан издигнали на равното поле пред града. Не се знае точно колко време е продължила обсадата, но една нощ Калоян бил убит изменнически. Историческите документи предлагат няколко подсказки, в една от които се говори, че извършеното било дело на болярина – племенник Борил, подпомогнат от куманския предводител Манастър.

Когато вестта за кончината на българския предводител достигнала земите под Пирин, местните хора заговорили, че лошият знак и предсказанието са се сбъднали. Оттогава тази местност се нарича Калояница, напомняйки с името си за инцидента с българския цар.


Източник: digital-culture.eu

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.