За родолюбието няма забрава!

Реформаторът на българската артилерия генерал Калин Найденов оцелява в тежки битки на фронтовете, но е убит при атентат

На 16 април 1925 г. старата катедрала „Св. Неделя” в София е изпълнена с народ. Пред храма са строени подразделения на всички родове войски. Те отдават последни военни почести на убития два дни преди това о.з. генерал Коста Георгиев, един от водачите на управляващата партия „Демократичен сговор“. Траурното шествие, съпроводено от депутати, министри, столичния кмет, съратници на покойния генерал, сражавали се в три войни, влиза в църквата.

Когато в 15,20 ч. софийският митрополит Стефан, сетнешният Стефан І Екзарх Български, поема евангелието от дякона и произнася първите слова на заупокойната молитва, мощен взрив разтърсва храма. Взривната вълна поваля хората вътре, а другите, които са отвън, виждат как кубето полита нагоре. Убити са около 200 души, близо 500 са ранени. Европейската преса съобщава за „най-големия атентат в световната история”. Единственият, извършен в християнски храм по време на великденски празници.

Денят е Велики четвъртък. Извършителите – дейци на военната организация на Българската комунистическа партия. Под развалините на катедралата „Св. Неделя” намира смъртта си и генерал Калин Найденов.

Той е министър на войната във втория кабинет на д-р Васил Радославов, професор в Генералщабната академия, артилерист-конструктор и изобретател, автор на научни изследвания и редактор, реформатор на българската артилери…
Защо е съден и лежал в затвора, има ли углавни престъпления, реабилитиран ли е? Въпросите могат да бъдат много, отговорите също. Нека по повод 90-годишнината от атентата и нелепата му смърт да го споменем с добро и да припомним на обществеността живота и дейността на този потънал в забвение заслужил българин.

Генерал-лейтенант Калин Найденов е роден на 25 август 1863 г. в с. Широка лъка. Баща му Георги Найденов, наричан от турците почтително Герго чорбаджи, бил известен абаджия, но се занимавал с помощно земеделие в собствен чифлик. Майка му Стойка Пеева въртяла голямото домакинство. И двамата били потомствени широколъчани. Будните родители на бъдещия генерал са едни от първите в селото, научили българско четмо и писмо и ревностно се борили срещу гръкоманството в Родопите.

Калин е най-голямото дете в семейството, което освен него имало още една дъщеря и друг син. Във фамилията царували строгите традиции на ред, трудолюбие и скромност.
Учителства в с. Стойките, в Широка лъка и в с. Павелско, където участва в създаването на народни читалища. След завършването с отличие през 1883 г. на първи кадетски клас във Военното училище той е назначен за фелдфебел на първа юнкерска рота. Заради отличния си успех имал право на избор за местослужене и той избира І-ви артилерийски полк, разквартируван в София.

Така започва богатата му и интересна военна кариера: три години е началник на Артилерийски арсенал, пет години – на Техническото отделение при Артилерийската инспекция, след което е назначен за помощник, а след това за инспектор на артилерията, а от 23 септември 1915 до 25 юли 1918 г. – министър на войната.
Военната дейност на Калин Найденов се заключава в прякото му участие в четири войни: Сръбско-българската, Първата балканска, Втората балканска и Първата световна война.

Със своята полубатарея, въоръжена с четири 9-фунтови стоманени далекобойни оръдия, той се проявява в епичните боеве при Сливница. Точната артилерийска подготовка при превземането на два пъти на Мека црев, артилерийския преграден огън за задържане на отчаяния сръбски напор, изтласкването на сръбските части от окопите пред нашите позиции и др. са дело на младия подпоручик от Широка лъка, който ранен продължава да ръководи боя.
Неговото себеотрицание впечатлява княз Александър, който го поздравява и лично му връчва „Орден за заслуга” с лента.

Първата балканска война заварва Найденов със звание подполковник. Възложено му е да направи проучване и да разработи свой вариант за използване на артилерията за обсадата и превземането на Одринската крепост. Заключението му е тя да се обсади и наблюдава, а бойните действия да се насочат срещу противника на открито. Съображенията му са взети под внимание и скоро този начин на действие дава положителен резултат.
Не така за съжаление се случва при Чаталджа. Въпреки препоръките му да не се атакува веднага, а да се привлече на помощ тежката артилерия от Одрин, да се проучат и подготвят подстъпите на артилерията към неприятелските позиции, ген. Радко Димитриев отдава заповед за атака, резултатът от която е известен.

По този повод полк. Найденов излага писмено своето мнение в Главната квартира, Затова, когато се подготвя втората атака на чаталджанските укрепления, на него е възложено лично да разстави тежката артилерия и да даде точни указания за действия по време на боя за Чаталджа и развитието му в дълбочина.
За заслуги по време на двете балкански войни полк. К. Найденов е награден с „Орден за храброст” ІІІ ст. и орден „Александър ІІІ” с мечове.

В опита си да проследя в най-общи линии научно-техническата и военноизобретателската дейност, ще посоча конструираната от майор К. Найденов 15-сантиметрова гаубица. Като началник на Техническото отделение при Артилерийската инспекция тънкият познавач на артилерийското дело налага на фирмата „Щнайдер”, Германия, да произведе опитно оръдие, а след това серийно производство на оръдия за българската армия, при което да замени неефективния въздушен с пружинен връщач.

С името на Калин Найденов е свързано и подобрението и усъвършенстването на цялото пехотно и артилерийско въоръжение през първата четвърт на миналия век. По негова инициатива и осъвременяване на научно-техническата документация са въведени минни снаряди в тежката артилерия. Изобщо цялата военна кариера на даровития артилерийски конструктор е непрекъсната поредица от високоефективни разработки и тяхното внедряване в практиката.

Ще се върна на един важен, решаващ период от неговия живот и дейност. Това е учението му в Италианската артилерийско-инженерна академия в Торино. Тук младият капитан, отличникът на випуска, оставя свои разработки, които са използвани при съставяне на основния лекционен курс по балистика и конструктивна механика на артилерийските материали в академията.

Издателската си работа Найденов започва през 1888 г., когато е назначен за редактор на комисията за редактиране на уставите при Военното министерство. В нея за първи път възниква идеята за издаване на „Военен журнал”, чийто горещ привърженик и най-деятелен сътрудник е именно той.
Връх на артилерийско-педагогическата му работа, вече като професор, е запознаването на висшия офицерски състав със създадената от него теория за използване на местността и различните строеве при настъпление под неприятелски обстрел. За тази цел той организира теоретично-методически курсове с щабните офицери.

Както е известно, в изпълнение на поетите задължения към Централните сили, българската армия настъпва на 1 октомври 1915 г. срещу Сърбия. В края на годината Калин Найденов поема поста военен министър. По това време войната има позиционен характер. Това обстоятелство е важно за изясняване неучастието му за въвличане на България в Първата световна война.

Независимо от това, на 31 март 1921 г. Върховният касационен съд осъжда ген. Калин Найденов на 15 години строг тъмничен затвор и един месец по-късно присъдата влиза в сила. Нещо повече, на 5 февруари 1924 г. е прекратена и пенсията му за изслужено време.
По повод нелепата му смърт в. „Родопа” в бр. 5 от 1 юли 1925 г. пише: „Покойният живя не като политическо лице, а като скромен и ревнив деятел, както казахме, в една самобитна област на военното ведомство.

Даже той става военен министър единствено като специалист артилерист… И тоя пост, на който стой близо 3 години от 1916 до 1918 г. му донесе толкова морални терзания и горчивини. Съвсем неоснователно и несправедливо той бе осъден заедно със своите колеги министри и може би още щеше да бъде в затвора, ако не бяха настъпили събитията на 9 юни”.

Никола Дамянов

Източник: desant.net


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.