Днес почитаме паметта на българския националреволюционер, Никола Обретенов!

Никола Обретенов е български националреволюционер, деец на БРЦК, ВРО и Гюргевски революционен комитет. Участник в четата на Христо Ботев.

Никола Тихов Обретенов е роден на 28 май 1849 г. в град Русе. Семейството е на Тихо Обретенов (заможен и просветен за времето си българин, който е обсъждал „народните български дела“ с Раковски) и на прочутата Тонка Обретенова. Има четирима братя и две сестри. Всичките са неразривно свързани с национално-освободителните борби на българският народ. Братята му Ангел Обретенов и Петър Обретенов са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. По-малкия му брат Георги е убит като четник в Сливенската чета на Стоил войвода (1876).

Още като ученик в Главното класно училище, участва в изгонването от Русчук на гръцкия владика Синесий Червенски (януари 1863). Завършва образованието си през 1864 г. През есента на същата година отива при баща си в Исакча в Добруджа, (дн. в Румъния), където основават първото българско училище, просъществувало до март 1866 г.

От месец ноември 1867 г. е библиотекар и член на настоятелството на Русенското читалище „Зора“. На 7 юни 1871 г. е поканен от Христо Иванов (Големия), да се включи в революционната борба, като куриер между България и БРЦК в Букурещ. На 29 юни 1871 г. отива в Букурещ да представи препоръките си на председателя на БРЦК Любен Каравелов. Заедно с Димитър Горов от Гюргево разработват нелегален канал Букурещ-Гюргево-Русе, за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие, между .

Следвайки разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов основават Русенския частен революционен комитет на ВРО. Учредителното заседание на комитета е на 10 декември 1871 г., в къщата на майка си баба Тонка Обретенова. По-късно в комитета са приети Георги Икономов, Ганчо Карамаждраков, Иларион Драгостинов, Никола Сакиларов, Захари Стоянов,Никола Табаков и много други.

От 29 април до 4 май 1872 г. е делегат на събранието в Букурещ (участват 25 души, представители на частните революционни комитети от България и Влашко). Приемат новият устав на БРЦК, преизбират Любен Каравелов за председател на комитета в Букурещ, и упълномощават Васил Левски да образува Привременно правителство в Българско, гдето намери за добре.

Към края на юни 1872 г. по разработения нелегален канал, с помощта на баба Тонка Обретенова, Петрана Обретенова, Тодорка Миразчиева и Наталия Каравелова пренасят напечатаните устави, квитанции и други материали, униформата, сабята и пушката на Васил Левски.

През 1873 г. се запознава със Стефан Стамболов, който изразява желание да се включи в борбата като заместник на Васил Левски.

Между 20 – 21 август 1874 г. участва в заседанието на БРЦК в Букурещ, което преизбира за председател на комитета Любен Каравелов, за секретар Христо Ботев и утвърждава Стефан Стамболов като главен апостол в България (заместник на Васил Левски).

През август 1875 г. участва в заседанията на БРЦК, вече под председателството на Христо Ботев.

До избухването на Старозагорското въстание на 16 септември 1875 г. участва дейно в подготовката на Червеноводска въстаническа чета, и на населението в близките до Червена вода села: Ново село, Щръклево, Липник, Гагаля, Иваново, Кушово, Шикорово, Табачка и др.

Към средата на ноември 1875 г. е създаден и започва да заседава Гюргевският революционен комитет под председателството на Стефан Стамболов. За секретар е определен Стоян Заимов, а членове са: Панайот Волов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов, Христо Караминков, Георги Апостолов, Никола Славков, Георги Бенковски, Георги Икономов, Георги Обретенов и Георги Измирлиев.

Заседанията продължават до 25 декември 1875 г. Решено е да бъде подготвено въстание, което да избухне на 11 май 1876 г. За целта страната е разделена на четири революционни окръга: I-ви Търновски (с апостоли Стефан Стамболов, Георги Измирлиев, Христо Караминков, Христо Иванов-Големия и др.), II-ри Сливенски (с апостоли Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Обретенов и Стоил Войвода), III-ти Врачански (с апостоли Стоян Заимов и Георги Апостолов) и IV-ти Пловдивски (с апостоли Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Тодор Каблешков и др.). Според Никола Обретенов има и Софийски окръг (с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков).

В началото на 1876 г. „апостолите“ се отправят към определените им революционни окръзи. На 24 януари 1876 г. Никола Обретенов и Георги Апостолов преминават река Дунав при Оряхово и се отправят към Враца.

Във Враца отчитайки обстановката, решават Никола Обретенов и Георги Апостолов да се върнат в Румъния, за да купят оръжие и при избухване на въстанието да го донесат с чета във Враца. С помощта на Крайовския частен революционен комитет закупуват оръжие и муниции, а големият родолюбец Христо Ботев пламенно се заема с организирането на четата.

На 17 май 1876 г. Никола Обретенов с четата водена от Христо Ботев слиза от парахода „Радецки“ на Козлодуйския бряг, където четниците целувайки родната земя се заклеват пред знамето, изработено от сестра му Петрана Обретенова.

Участва във всички битки на четата. Непосредствен свидетел на смъртта на Христо Ботев на 20 май 1876 г.

След един месец изпълнен със сражения, скитане и глад из неприветливата планина, на 17 юни заедно с другарите си Сава Пенев, Димитър Тодоров и Стоян Ловчалията са предадени и заловени от потеря в „Балювия хан“ близо до с.Шипково, Троянско.

Съдът в Търново ги осъжда на смърт. Присъдата не е подписаната и осъдените са изпратени в пред извънреден съд в Русе. Отново ги осъждат на смърт чрез обесване. Никола Обретенов и Стоян Заимов са разкарвани из целия град с присъдата, окачена на шията им. По заповед на султана присъдата е заменена с вечно заточение в Мала Азия.

На 2 юли 1876 г. в крепостта Сен Жан Д’Акр се среща с брат си Ангел, заточен 8 години преди това за участието си в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Освободен по силата на капитулациите към Санстефанския мирен договор през 1878 г. и се завръща в освободеното си отечество.

Никола Обретенов активно участва в строителството на съвременна България. Членува в либералната, а по-късно в народно-либералната партия, продължавайки сътрудничеството си със Стефан Стамболов. По време на Регентството е околийски управител в Тутракан. През февруари 1887 е назначен за окръжен управител на Силистра, за да се справи със съзаклятието на местните русофили. Уволнява няколко уличени чиновници и интернира част от заподозрените, но не успява да предотврати бунта на офицерите, които го поставят под домашен арест. През 1890 е окръжен управител на Русе.

През 1907 г. е избран за народен представител и кмет на Русе. На 3 юни 1927 г., като член на нарочна комисия установява точното място на гибелта на поета-революционер Христо Ботев, за което е съставен протокол.

Навършил 90-годишна възраст, умира на 10 октомври 1939 г. в Русе, няколко дни преди официалното честване на юбилея му от русенското гражданство.

Поклон пред паметта му!

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.