Войводата Лазар Велков помогнал с четата си на българските войски при освобождението на Кумановско

Скопският български войвода от ВМРО Лазар Велков – Дивлянец , оказал помощ с четата си на българските войски при освобождението на Кумановско и Скопско и на град Скопие на 9 октомври 1915 г.

Роден е в скопското село Дивле през 1880 г. По професия е зидар. Той е борец както против турската власт, така и срещу сръбските поробители на Македония.

Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация още през 1896 г., когато оглавява селския комитет в Дивле и изпълнява куриерски задачи. През 1906 г. е арестуван от турските власти и е осъден на 15 години затвор. След Младотурската революция през юли 1908 г. е амнистиран. След 1910 г. Л. Велков става войвода на възстановената ВМОРО в Скопско.

По време на Балканската война в 1912 г. Лазар Велков действа с четата си в Скопско и подпомага съюзническите на България сръбски войски. След Междусъюзническата война в 1913 г. е арестуван от новите сръбски окупационни власти във Вардарска Македония и е хвърлен в затвор в Белград. През 1914 г. успява да избяга и от 1915 г. се включва в чета на ВМРО, нахлула в Кумановско, която води борба срещу сръбските поробители. След това действа с чета в родното си Скопско. През 1915 г. по време на настъплението на българските войски към Куманово и Скопие оказва изключително ценна помощ и всестранно съдействие. През 1917 г. подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 г.

След Първата световна война се включва в дейността на възстановената от Тодор Александров ВМРО и пак става войвода на чета в Скопско.

На 4 октомври 1920 г. четата на Л. Велков се сражава при Орашец, Скопско, с хвърчащия отряд на капитан Петрович. След няколкочасово сражение сръбската част е разпръсната, капитан Петрович е ранен, а двама контрачетници са убити. За наказание сръбските власти арестуват стотици мирни селяни в Скопско, Велешко, Кумановско и Щипско, които са подложени на жестоки инквизиции, в резултата на които загиват 20 души.

Лазар Велков е тежко ранен в 1924 г. при сражение със сръбски части в местността Островица между селата Живине и Колицко и се самоубива. Като войвода го замества секретарят му Петър Станчев.


Източник: bgwars.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!