По инициатива на ООН 2 февруари е определен като Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици. Тя е заложена в Рамсарската конвенция от 1971 г., като за първи път се отбелязва през 1997 година.
Рамсарската конвенция (на английски: Ramsar Convention of Wetlands) е международно споразумение сключено на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар. Официалното и название е Конвенция за влажните зони с международно значение и по специално като местообитание на водолюбиви птици.
Понастоящем конвенцията е ратифицирана от 158 страни, включително и от България. Опазват се 1 721 зони, чиято площ надхвърля 159 551 478 хектара. Това е първият международен договор, засягащ опазването на биоразнообразието.
Върховен орган на конвенцията е Конференцията на страните членки, заседаващ на всеки три години. Изпълнителните дейности се ръководят от Бюрото на Рамсарската конвенция (Ramsar Convention Secretariat), базирано в сградата на IUCN в Гланд, Швейцария.
Целта е опазването и разумното ползване на влажните зони като местообитание на водолюбиви птици, отчитайки ги като международен ресурс. Днес тя е разширена към опазването на влажните зони във всички аспекти.
Обявяването за Рамсарско място не налага специални ограничения при експлоатирането на влажните зони, напротив подкрепя риболова и използването на всякакви други ресурси; тръстика, кал, дивеч, сол и т.н., в разумни граници, осигуряващо дългосрочното им ползване в бъдеще.
По смисъла на конвенцията влажни зони са територии, естествени или изкуствени, с вода, течаща или статична, която може да е сладка или солена, включително морска акватория с дълбочина при отлив до шест метра. Водолюбиви птици са тези, които са екологически зависими от влажните зони.
За да се присъедини към конвенцията дадена страна трябва да определи поне една влажна зона за Рамсарско място.
Източник: banker.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
