В южните склонове на Рила планина в местността Стеници се намира едно от многото скривалища на Тодор Хайдутина през 25-годишния му хайдушки живот.
Било под две отвесно стоящи скали, високи около 20 м, а между тях имало дълбок процеп, широк 2 метра. А под процепа се отваряла дълбока пропаст. За да премине от едната на другата скала, Тодор поставял широка дървена греда, която след преминаването издърпвал и я скривал. В скривалището освен кракът на Хайдутина друг крак не бил стъпвал.
До Мехомийския (Разложкия) каймаканин пристигали оплаквания, че Хайдутина е очистил много правоверни за извършени грабежи и посегателства над мирни селяни. Дълги години бил търсен и преследван, но все не се удавало на турските власти да го заловят или ликвидират.
Един ден при каймаканина влязло запъхтяно заптие и след поклон му докладвало:
– Паша Ефенди, над едно село бил намерен наш правоверен човек, насечен с ятаган и захвърлен в едно дере. Говори се, че това е дело на онзи нехранимайко Тодор Комитата. Бива ли този негодник още да тъпче земята на падишаха необезпокояван от никого?..
– Значи още е жив този размирник. Не е вярно дето се похвали Бимбашията, че не се е чуло нищо доста време за него. Излъгал ме е негодникът.
В този момент Каймаканина си спомнил, че преди около месец овчари каракачани обадили в конака, че Тодор Хайдутина се навъртал в Горнодраглищкия балкан около някаква голяма скала в непроходимо място, където предполагали, че имал потайно скривалище.
– Ето ти сега клопка, в която да попадне. – възкликнал Каймаканина. – Ще го пипнем и ще го окачим на бесилката пред конака за показ на гяурите, които надигат глава срещу царщината.
Така командата, определена за залавяне на Хайдутина, пристигнала на посоченото от овчарите място. Направили оглед, заели позиция в гъсталаците в съседство със скалите и зачакали неговата поява. Дните се нижели, но той все не се появявал. Шайкаджиите губели търпение. Чували се гласове да се вдигне засадата, но нареждането било да се стои там до появата му.
Бил тих и спокоен ден. Слънцето клонило към залез В един момент се чули стъпки на приближаващ човек. Всички настръхнали. В този миг се появил Хайдутина със спокойна стъпка. Проечал заповеднически глас:
– Тодоре, предай се! Горе ръцете!
Не стреляли, тъй като им било заповядано да го хванат жив. Пропуснали го към обградените с храсти скали. Хайдутина се скрил от погледа им. Зачакали, стеснили кръга и претърсили храстите. Нямало го. Тодор като вдън земя потънал. Изведнъж забелязали зад храстите на първата скала широка дървена греда и разбрали всичко.
Разбрали измамата на Хайдутина, но не рискували да направят скок над процепа. Докато с наведени глави потераджиите умували какво да предприемат, Тодор заобиколил скалите, явил се в гръб, дигнал пушката и с бърза и точна стрелба ги избил до един. После хвърлил телата им в пропастта за храна на орлите.
Така завършила битката. Настъпило затишие. Само совата – единственият свидетел на драматичната случка, нарушила нощната тишина, извила глас и многократно повтаряла своя напев: Полулулу-полулулу-лее…Полулулу-полулулу-лее…, за да възвести, че нейният побратим – горското пиле Тодор Хайдутина е победил в битката.
Може би ехото от нейния напев прескочило годините, а може би и паметливи люде са спомогнали за това, като сътворили легендата. Оттогава тази местност носи името Хайдушката пещера.
Пещерата като историческа забележителност предстои да бъде обявена като туристически обект и да бъде включена в екопътеката в националния парк Рила.
Димитър ПАРМАКОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
