Първият губернатор на освободена София

Пьотър Владимирович Алабин е роден на 16 септември 1824 г. в град Подолск. Баща му е потомствен дворянин, а майка му е французойка. Завършва висше юридическо образование, но го влече военната служба и през 1848 г. постъпва в армията като младши офицер.
Той взема участие в Унгарската кампания (1849 г.), Кримската война (1853-1856 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.). Уволнява се като запасен генерал. В цивилния живот се отличава с изключително голяма стопанска деятелност. По времето, когато е губернатор на град Самара (1874-1875 г.), там се построяват чугунолеярен завод „Лебедев“, маслобойна фабрика „Вишнецки“, типография „Шчелоков“, гара Пастеровска, метеорологична станция, градски водопровод, театър, кибритена фабрика „Волга“, завод за тухли „Жуков“, парна мелница „Башкиров“, сладкарска фабрика „Гребежев“, завод за сапун „Уласов“, осветление на улиците с газови фенери, телефонна станция, черква.

Пьотър Алабин е и виден деятел на славянското общество. Той е яростен защитник на поробеното българско население и активен поборник за неговото освобождаване. При обявяването на Руско-турската война става инициатор за изработката на специално знаме, което да се даде на българските опълченци, останало в историята като Самарското знаме.

Още преди да бъде освободена София, Алабин посещава старата ни столица и оттам съобщава на Петербургското славянско благотворително общество:

„Трябва да отбележа, че по времето на моето пребиваване в Търново аз намерих за необходимо да направя първата крачка от името на славянските общества към възкресяване на древните светини на този старинен град, а именно храма, посветен на 40-те мъченици, който при завоюването на България от турците е превърнат в джамия“.

loading...

За възстановяването на църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново той отпуска на местния вицегубернатор Цанков 760 франка. Към тази първоначална вноска със свои дарения се присъединяват местните жители.

От декември 1877 г. Алабин е губернатор на София. Той въвежда гражданско управление на целия Софийски санджак. Първите му начинания са създаването на библиотека и музей. Отделя значителна част от времето си за изучаване на освободителните борби на българския народ и по-специално на делото на Васил Левски и Георги Бенковски.

Той е първият, който поставя въпроса за построяването на паметник на Апостола, в който да бъдат погребани неговите останки, както и тези на Бенковски. По този повод пише: „За да подкрепя донякъде повдигането на народния дух на българите, аз намерих за нужно да взема участие от името на славянските общества в някои патриотични прояви“.

За целта той дарява от личните си пари 830 франка и с това поставя началото на подписка за набирането на средства за построяването на паметник на Васил Левски.

Пьотър Алабин се е надявал, че ще бъде по-продължително време губернатор на София и затова е съставил план за превръщането на столицата на новоосвободена България в съвременен европейски град. В този план се е включвало построяването на административни учреждения, фабрики, гара, водопровод, канализация, училища, широки улици, площади. За съжаление с решенията на Берлинския конгрес временното руско управление в България е ограничено до 9 месеца и Алабин още през май 1878 г. сдава поста.

По негово желание на гроба му е поставена и шепа пръст, донесена от България.

Източник: desant.net



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!