Никола Фурнаджиев е български поет, представител на Септемврийската поезия. Той е сред най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията му са преведени на основните европейски езици.
Никола Йорданов Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 година в Пазарджик. Завършва гимназия в Чирпан, после става студент в Медицинския факултет на Софийския университет, след това сменя специалността си и се записва да учи естествени науки, скоро отново променя интересите си и избира философията;
През 1918 г. публикува свои стихотворения на страниците на сатиричния вестник „К’во да е“ под псевдонимите Веселяк и Дядо Лука;
Сътрудничи на списание „Ученическа мисъл“;
През 1925 г. той издава в първата си стихосбирка – „Пролетен вятър“, в същата година написва прочутата си поема „Сватба“, по-късно прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“;
През 1928 г. отпечатва втората си стихосбирка – „Дъга“;
През периода 1950-1959 г. Никола Фурнаджиев отпечатва 5 стихосбирки – „Велики дни“, „По пътищата ти вървях“, „Избрани стихотворения“, „Слънце над планините“ и „Най-трудното“, освен тях публикува и 3 детски стихосбирки – „Свободна родина“, „Смели пионери“ и „Лагерна вечер“, през 1952 г. излиза първата му пътеписна творба „Между приятели“, а през 1955 г. – „Пътуване до Чили“.
Умира в София на 26 януари 1968 г.
Днес ще си припомним стихотворението му „Пролетен вятър“ от неговата първа стихосбирка.
ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР
Моя майко и моя кръщелнице,
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони!
Аз съм луд и аз язда през нивите
и по сивите улици тичам,
и разправям на моите биволи
с колко нежна любов ги обичам.
А танцуват запалени къщите
от безспирния бяг на земята,
ний със всяко дръвче се прегръщаме
и лудуваме с лудия вятър.
Падат, стават и хора, и улици,
и дървета, и гробища черни
от безкрайните смели приумици
на вечерния ветър неверен.
Моя майко и моя кръщелнице –
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони.
Източник: biblioteka-bulgaria.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
