На 26 март 1841 г. видният български възрожденец Неофит Бозвели е заточен в Света гора по обвинение в непослушание срещу решението на Цариградската патриаршия да остане като протосингел на новоназначения гръцки владика на Търновската епархия – Неофит Византиос. Изразявайки несъгласието си с това назначение, Неофит Бозвели се оттегля в Лясковския манастир. Именно това става основание за неговото първо заточение в Света гора. Преди това през 1839 г. българите от Търновската епархия издигат неговата кандидатура за владишкия пост, но тя не успява.
Неофит Бозвели е един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането. Той е роден през 1785 г. в малкото балканско градче Котел. През 1810 г. той се подстригва за монах в Хилендарския манастир, а след това се отправя към Свищов, където се отдава на просветителска дейност. За известно време пътува, престоява за кратко в Сърбия и след това се установява в Търново. По време на престоя си там той обикаля околните селища и изнася множество проповеди, които го превръщат в един от основните радетели за самостоятелна българска църква. Постепенно Бозвели оглавява борбата на българите срещу гръцкото духовенство.
Първото му заточение продължава три години и през 1844 г. той е освободен. От този момент нататък Неофит Бозвели се установява в Цариград и оттам продължава борбата срещу гръцкото духовенство. Основна точка в неговата борба е стремежът да се постигне изпълнение на обещанията, дадени от страна на Османската империя за провеждането на реформи. Активната му дейност в тази посока обаче води до второто му заточване в Света гора през 1845 г. То се оказва и фатално за него. Три години по-късно Неофит Бозвели завършва жизнения си път в Светогорския Хилендарски манастир. С това се нанася и сериозен удар на българското църковно-национално движение, тъй като то се лишава от една от най-дейните си фигури.
Източник: actualno.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
