На 24 юли 1914 г. е роден режисьорът Филип Филипов!

Филип Кирилов Йорданов с псевдоним Филип Филипов е български театрален режисьор, педагог и обществен деец.

Роден в гр. Варна на 24 юли 1914 г. През 1934 г. постъпва в театър Т-35, а през 1935 г. – в Театър-студия на Боян Дановски. От 1935 до 1936 е артист в Реалистичния театър. През 1942 г. е приет в школата на Народния театър, ученик на Н. О. Масалитинов. Ръководител на Театър-студио „Фронтовак“. От 1946 г. е доброволен стажант-режисьор в Народния театър. На 6 май 1947 г. е премиерата на първата му постановка „Вълци и овце“ от А. Н. Островски. През 1948 г. става доцент във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Става лауреат на Димитровска награда за спектаклите „Великата сила“, „Майка на своите деца“ и „Почивка в Арко Ирис“. През 1950 г. става професор. През 1957 г. е назначен за директор и художествен ръководител на Народния театър „Иван Вазов“. През 1963 г. получава званието „Народен артист“.

На 28 февруари 1967 г. е премиерата на постановката му „Имат думата аристократите“, с която се открива Нов драматичен театър „Сълза и смях“, на който е основател и пръв художествен ръководител. Генера­лен ди­ректор на „Бъл­гар­ска ки­не­ма­тог­ра­фия“ и заместник-председател на Комитета за култура (1967 – 1968). Председател на Българския център на Международния театрален институт (ITI) до 2 август 1983 г., когато умира.

Дългогодишен преподавател във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ на няколко поколения актьори и режисьори. Сред учениците му са Крикор Азарян, Красимир Спасов, Георги Георгиев-Гец, Никола Анастасов, Георги Русев, Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Вълчо Камарашев, Иван Самоковлиев, Антон Радичев, Йордан Биков и др.

През периода от 1964 до 1966 г. е председател на Българската федерация по шахмат. Член е на Националния съвет на ОФ.

Герой на социалистическия труд, 3 пъти лауреат на Димитровска награда и награждаван с орден „Георги Димитров“

Източник:  wikipedia.org