Кръстю Тотев Никифоров (поп Кръстю Никифоров) е български свещеник, свещеноиконом. Националреволюционер, член на Ловешкия частен революционен комитет на ВРО.
Кръстю Никифоров е роден през 1838 г. в гр. Ловеч. Учи в родния си град. През 1862 г. Завършва Духовната семинария в Белград. Тук е съратник на Георги Раковски в печатницата на в-к „Дунавски лебед”. Среща се с участниците в Първата българска легия, сред които е Васил Левски. През 1863 г. е учител във Враца, а по-късно е ръкоположен за свещеник. От средата на 60-те години се премества в Ловеч и служи в черквата “Успение Богородично”.
Eдин от учредителите на Ловчанското читалище „Наука“ (1870) и Ловешкия частен революционен комитет на ВРО (1871). За председател на комитета е избран Иван Драсов, а Поп Кръстьо е касиер. Заклева комитетските членове. Има планове да се прехвърли във Влашко и издава вестник.
Поради участие на владиката Иларион Ловчански в Църковно-народния събор в Цариград (1872) е назначен за владишки наместник в гр. Ловеч.
Поради тази причина е съветник в общината. Стриктен към основните принципи на конспирацията и съветите на Левски (Ако загубя-губя само мене си), никога не доверява на съпругата си. Косвено доказателство за това намираме във факта, че тя посочва снимката на Ангел Кънчев с думите „Този е Левски, дохождал е няколко пъти“. Поп Кръстю е единственият след Левски, който се обявява против авантюрите на Димитър Общи. При очните ставки на арестуваните в Къкрина (27 декември 1872), никой в Ловеч, включително и поп Кръстю, не потвърждава самоличността на Левски.
През 1876 г. ловчанският владика и бъдещ български екзарх Йосиф I назначава поп Кръстю Никифоров за архиерейски наместник в Орхание със звание свещеноиконом.
След Освобождението на България се завръща в Ловеч и служи в църквата „Света Богородица”. Сътрудничи на вестниците на Петко Славейков. Автор е на “Требник” (1870, сборник от разкази и съчинения). Тук се намира и копие на дописката му „Памятникът на свещенодиакона Игнатия Львский” до пловдивският вестник „Марица”, отговор на публикация на русенския вестник “Славяни”, която обвинява поп Кръстю, в предателство на Левски. Тази му публикация-опровержение на вече започналите обвинения в предателство не е публикувана. По-късно му гостува Матей Преображенски и старателно го разпитва за Васил Левски. След като изслушва и чува последните думи на поп Кръстьо, че „клетва е дал много години преди всички други и че няма да я пристъпи“, му заявява:
„Запази си клетвата и не я оставяй. След този Левски ще дойде другий Левски“.
След Освобождението, при поп Кръстьо идва Петър Кунчев, за да проучи как се е стигнало до смъртта на Левски. След като разбира истината заявява: „Нема кабахат (вина) попът“.
Кръстю Никифоров умира на 21 септември 1881 г. в Ловеч от туберкулоза.
Спорът за предателството на Васил Левски
Най-напред Любен Каравелов (в. „Независимост“, 1873-1874 г.), след това Захари Стоянов, Иван Вазов (ода „Левски“ в стихосбирката „Гусла“ (1881), Димитър Страшимиров, Антон Страшимиров, Александър Бурмов, професор Иван Унджиев, Константин Илиев и др. поддържат версията за предателството на поп Крьстю. В гр. Ловеч след Освобождението това са: Юсеин Бошнак, Марин поп Луканов, Стефан Дренков, Иван Драсов и Димитър Пъшков. Съратниците на Левски: Никола Цвятков, Величка Хашнова и Мария Сиркова категорично поддържат версията за предателството на поп Кръстю.
Съществува друга версия, според която поп Кръстю е бил „жертва на оклеветяване“ от страна на участници в комитетската дейност, главно в Ловеч и Плевен. Известно е, че непосредствено преди предателството на Левски, поп Кръстю е касиер на Ловчанския комитет и си закупува къща. Твърди се, че Левски се усъмнява в делата на попа и иска отчет от него къде са комитетските пари.
Третата версия е, че залавянето на Левски при полицейската акция е случайност.
Надписът на паметната плоча, поставена на входа на храма „Успение Богородично“ в Ловеч през 2003 г., гласи: „В този храм служи поп Кръстю Тотев Никифоров, живял: 1838-1881 г., борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години.“
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 е български свещеник, свещеноиконом. Националреволюционер, член на Ловешкия частен революционен комитет на ВРО){kind=link}