Иван Бацаров е български лекар и офицер, санитарен генерал-майор.
Иван Николов Бацаров е роден на 16 август 1866 година в Шумен. Син е на възрожденския деятел Никола Бацаров.
Завършва средното си образование в 1-ва софийска мъжка гимназия в София, а през 1892 г. завършва Медицинския факултет в Цюрих, Швейцария, специалност „Медицина“. По-късно специализира „Бактериология“ в Париж, в Института „Пастьор“.
В Сръбско-българската война от 1885 година Иван Бацаров е доброволец в Червения кръст. От 1893 година е на действителна военна служба като подпоручик в Софийския артилерийски склад, след което в 4-и артилерийски полк.
През 1902 година Иван Бацаров оглавява новосформирания Противочумен институт, който през 1908 година се обединява с Бактериологичния институт. В 1904 година е назначен за началник на 1-ва софийска дивизионна болница, а от 1906 година е дивизионен лекар на 4-а пехотна преславска дивизия. На 15 октомври 1908 година е произведен в чин подполковник.
Участва в Балканската война като дивизионен лекар на 4-а дивизия. През 1914 е произведен в чин полковник и поема длъжността началник на военно-санитарната служба при Министерството на войната и главен лекар на Действащата армия – пост, който заема до 1920 година. На 19 март 1917 г. е награден с османския медал „За бойни заслуги“, същия месец – османския орден „Меджидие“, а същата година – и османския сребърен орден „Лиякат“.
Иван Бацаров е първият български лекар, който получава чин генерал-майор – на 15 август 1917 година. Това е признание за усилията, които д-р Бацаров полага за намаляването на смъртността и болестите в българската армия по време на Първата световна война.
Уволнява се от военна служба през 1920 година, след което работи в Бактериологичния институт в София до 1929 г.
Санитарен генерал-майор Иван Бацаров умира в София през януари 1951 година.
Поклон!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
