Александър Радев е български политик, активист на Прогресивнолибералната партия. Той е подпредседател на Върховния македоно-одрински комитет (1898 – 1899), министър на правосъдието (1901 – 1902) и министър на народното просвещение (1902 – 1903).
Александър Петров Радев е роден на 7 март 1864 година в големия западномакедонски град Битоля, тогава в Османската империя, днес в границите на Република Македония. Внук е на възрожденеца Димко Радев, известен като Димко паша и син на Петър Радев – един от водачите на българската битолска партия в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета. Брат му Гоце Радев е български дипломат. Майка му е влахиня от Крушево.
Александър Радев завършва гръцката гимназия в Битоля и право в Атинския университет през 1888 година, откъдето получава докторска степен.
Установява се в Свободна България и работи в съдилищата в Ловеч, Трън, Търново, София, а в 1892 година започва адвокатска практика в столицата.
В 1895 година влиза в Македонския комитет и на II, III и V конгрес на организацията е избран за неин касиер. Той е и председател на Юридическото дружество и доцент по византийско право във Висшето училище в София.
Радев влиза активно в българската политика и в края на 1890-те става член на Централното бюро на Прогресивнолибералната партия. Когато партията идва на власт, напуска преподавателския пост във Висшето училище и става министър на правосъдието от 4 март 1901 до 15 ноември 1902 в четвъртото правителство на Петко Каравелов и първото правителство на Стоян Данев и министър на народното просвещение от 15 ноември 1902 до 18 май 1903 година във второто и третото правителство на Стоян Данев.
Александър Радев умира след операция от двустранна херния на 4 юни 1911 година във Виена
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
){kind=link}