Крум Григоров Захариев е български писател. Роден е на 27 юни 1909 г. в с.Габрешевци, Кюстендилско. Учи в непълната гимназия в с.Трекляно, завършва Педагогическото училище в Лом. Взема дейно участие в учителската профопозиция в Кюстендил (1929 – 1934). Следва финансови науки в Свободния университет в София (сега УНСС) (1941 – 1944). За пръв път печата във вестник „Брод“ разказа „Границата“ (1936). Сътрудничи на демократични вестници и списания: „Ведрина“, „Страници“, „Литературен час“, „Свят“, „Народна просвета“, „Литературен глас“ и др.
Член на БКП от 1944 г. След 9 септември 1944 г. Крум Григоров развива активна творческа дейност. Работи в редакциите на вестник „Работническо дело“ (1950 – 1954), „Вечерни новини“ (1957 – 1958) и списание „Пламъче“. Отразява в творбите си селската действителност.
Негови творби са преведени на руски, румънски, унгарски, полски, корейски, италиански, френски, сърбохърватски и хинди.
Член на СБП.
Носител на Димитровска награда (1951) и на орден „Георги Димитров“ (1979, 1984).
Крум Григоров е Заслужил деятел на културата (1965), народен деятел на културата (1974), герой на социалистическия труд (1984). Носител на наградата на СБП за белетристика (1960), пръв носител на наградата „Георги Караславов“ (1982).
Удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1969 г.
По-известни произведения на Крум Григоров са:
- „Слънчев град“ (1935),
- „Границата“ (1939),
- „Бразди из чернозема“ (1940),
- „Бойно кръщение“ (1945),
- „По нов път“ (1947),
- „Новодомци“ (1949),
- „Председател на селсъвета“ (1950, 1952),
- „Нашият дом“ (1950),
- „Малкият овчар“ (1951)
Крум Григоров умира на 11 юни 1987 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
