Петър Димитров – Рудар (псевдоним на Петър Димитров Келов) е български писател за деца, публицист, критик, лектор, е роден в семейството на просбописец и домакиня.
Роден е на 2 юли 1906 г. Завършва гимназия в родния си град и право и държавни науки – в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1929). Печата от 1925 г. в детските списания „Светулка” и „Детска радост”. Като студент сътрудничи с разкази и приказки на „Светулка”, „Детска радост”, „Поточе”. Главен редактор на сп. „Млад турист” (1928-1929). Редактира и вестничето за деца „Планинче”.
Няколко години завежда отдела за детска литература във в. „Литературен глас”. Един от основателите и секретар на Дружеството на детските писатели (1928). Работи като съдебен кандидат при сливенския окръжен съд, уволнен за комунистическите си убеждения по ЗЗД. После е адвокат на свободна практика в село (дн. град) Стралджа, Ямболско и Сливен – до 1945 г.
Един от основателите на ОФ в Сливен и на българо-съветското дружество в града. След 09.09. 1944 г. е народен обвинител в Народния съд. Редактор на в. „Българо-съветско единство” (1949-1951). Избиран три пъти за председател на Дружеството на детските писатели. Преподавател по детска литература в Държавния библиотечен институт (1951-1952), после ръководи редакциите за детска и юношеска литература в издателството на ЦК на ДСНМ „Народна младеж” (1952-1962).
Член на СБП.
Автор на над 20 книги, предимно разкази за деца и учебници, сред които: „Нашата детска литература, част първа – поезия” (1927), „Съветският съюз – велик покровител и защитник на българския народ” (1947), „Детска литература” (учебник за учителските институти, част първа, 1953; част втора, 1954, ІІ изд.-1958, ІІІ изд.-1964), „Какво да четат децата” (1956), „Юнаци, герои – познайници твои” (хумористични стихотворения и поеми, 1961), „Разкази за Георги Димитров” (1968; 1971) и др.
Публикува свои статии във вестниците „Развигор”, „Литературен глас”, „Литературен фронт”, „Работническо дело”, в списания „Философски преглед”, „Читалище”, „Българо-съветска дружба”, „Септември” и др.
Петър Димитров – Рудар умира на 18 октомври 1994 г. в София
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 е български писател за деца, публицист, критик, лектор, е роден в семейството на просбописец и домакиня){kind=link}