На днешната дата е роден българският писател Коста Странджев!

Коста Странджев е български писател и драматург.

Коста Иванов Странджев е роден на 12.01.1929 г. в гр. Пловдив. През 1947 г. завършва Търговска гимназия в Пловдив, а през 1951 г. ВИИ „Карл Маркс” – София. Работи като журналист във в.”Отечествен глас” – Пловдив, главен редактор на в. „Водносиловец” – Баташки водносилов път, главен редактор на в. „Комсомолска искра”, завеждащ отдел и член на редколегията на в. „Отечествен глас”, главен редактор на алманах „Тракия”, член на писателската група към ЦС на БПС, директор на издателство “Хр. Г. Данов” – Пловдив.

Заслужил деятел на културата. Носител на орден „Червено знаме на труда”, Народен орден на труда – сребърен, орден „Кирил и Методий” – втора степен.

Литературната си дейност започва с очерци и репортажи от Баташкия водносилов път, печатани в „Литературен фронт”, „Работническо дело”, „Български воин”, „Народна армия”. Автор е на очерци, разкази, документални повести, повести, пиеси, сценарии за филми, радиопиеси, пиеси и др. Разработва работническата тема, морално-етични проблеми, бита и съвремието на строителите от големите национални обекти.

loading...

В творбите си Коста Странджев разказва правдиво, проникновено, без фалш и украса за живота на работниците. Има значителни постижения в сферата на психологическото уплътняване и разширяването на душевния кръгозор на героите си. Интересни са търсенията му в посока на отношенията очерк и художествен разказ, документална и художествена проза.

Носител е на множество награди за литература. Негови творби са превеждани на руски, унгарски, чешки, немски, английски и др.

Съчинения: „В Баташките планини” (очерк, в съавторство с Христо Чавдаров, 1956); „Стръмната пътека” (сценарий за филм, в съавторство с Емил Манов, 1961); „Ние от водната кула” (разкази, 1962); „Третият по пътя” (разкази, 1964); „По съобщение на печата” (повест, 1965); „Колко струва човекът” (очерци, 1967); „Таран” (новели, Пловдив, 1968); „Белязани мъже” (разкази, 1971); „Боровете не превиват клони” (драма в 4 действия, 1971); „Черният сватбар” (повест-хроника, Пловдив, 1971); „Водовъртежи” (документална повест и очерци, 1972); „Малък Сечко” (разкази, 1972); „Храбростта да живееш” (документална повест, Пловдив, 1974); „Най-храбрата звезда” (разкази за деца, 1975); „Стръмен свят” (очерци, 1975); „Внезапна жена” (новели, 1976; 1979); „Мъжка молитва” (разкази, 1976); „Искам да ви видя” (3 повести, Пловдив, 1978); „Извисяване” (документална повест за Петър Ченгелов, 1980); „Пътуващи хора” (новели, 1980); „Топъл сняг” (разкази и новели, 1980); „Объркан ден” (разкази за деца, Народна младеж, 1981); „Жарки българи” (документални новели, Хр. Г. Данов, Пловдив, 1981); „Човешко пространство” (художествена публицистика, София, 1983); „Чист като гълъб” (разкази за деца, Хр. Г. Данов, Пловдив, 1983); „Минута мълчание” (документални разкази, Пловдив, 1984); „Нека да те има” (повести и новели, Хр. Г. Данов, Пловдив, 1987); „Ранена земя” (роман за средна и горна училищна възраст, Народна младеж, 1988); „Храброто момче” (разказ за деца, София, 1989); „Обречени на истината” (повести и новели, Български писател, 1989); „На улица “Работа”“ (очерци, Профиздат, 1990). Пиеси, играни на сцената на българския театър: „Боровете не превиват клони” – Драматичен театър – Пловдив, Димитровград, Перник; „Мостът” – Народен театър „Иван Вазов”; „Дом без биография” – Драматичен театър – Пловдив, театър „Сълза и смях”; „Старецът и капката” – Драматичен театър – Пловдив.

Сценарии за игрални филми: „Стръмната пътека” (в съавторство с Емил Манов).

Коста Странджев умира на 11 ноември 1991 г.

Източник: literaturensviat.com



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!