Това е историята на един българин от края на 19-ти и началото на 20 век, потънал в забравата на времето. Като него в Майка България не са малко.
Името му е Атанас Бабата, известен още като Пазарджиклията. Прякорът му изобщо не бил случаен. Баба в превод означава едър, юначен човек. Точно такъв бил и Атанас.
Бабата остава сирак още като дете. Има и две сестри и така тежестта на семейството пада върху майката. След училището Атанас се обучава на шивашки занаят, после отива в София при свой роднина. Влиза в школа за унтерофицери.
През 1897 г. става член на Офицерското братство. През 1899 г. става четник в четата на поручик Антон Бозуков и участва в набега, заедно с чети, водени към Македония от харамията Кочо Муструка и Гоце Делчев. Като минали границата, войводата харамия го ударил на хайдутлук. При поручик Бозуков пък надделява самоцелна офицерска гордост и мнителност и нещата се “разсъхват”. Част от четниците му отиват при Гоце Делчев и около 2 месеца четата шета из Македония. По това време ще да е станало запознанството на Бабата с Гоце и до края на дните им между тях има уважение и доверие.
Както и други бъдещи войводи, четникът Атанас Димитров минава през школата на Михаил Апостолов – Попето, бивш кавалерист и стражар. Стреля еднакво добре и с двете ръце така наречената македонска стрелба, на която са обучавани и офицерите от “Смерш”.
В началото на 1901 г. Атанас Бабата е изпратен като помощник войвода на Петър Хр. Юруков за Струмишко. Отначало са 10 четника, после стават 35. Малко след това, Бабата е определен за войвода и води чета от 8 души. Бистра Риндова пише, че е участвал в залавянето на Елън Стоун, но при други автори, писали за “аферата мис Стоун”, името на Бабата го няма.
От 1897 г. до 1905 г. Атанас Димитров е действал в 16 района на Македония. Другарите му го характеризират като силен, издръжлив, уравновесен, с усет към хората. Не влиза необмислено в рискови ситуации, грижи се за четниците, ползва се с уважение и респект.
Военната подготовка му помага при избора на позиция и време в сраженията – и сблъсъците с аскери. Участвал е с четата си, и в състава на група чети, в около 30 сражения. В боя е предвидлив и хладнокръвен. Твърдо и умело отстоява позиции. По време на Илинденското въстание от 1903 г. четата на Бабата е в Кратовско.
На 19 август четите на Бабата и Слави Ковачев – 90 души, водят едно от най-продължителните сражения срещу 1200 души аскер, почти 14 часа отбиват атаки и дават само трима убити.
На 25 август четите на Бабата, Н. Дечев, Сл. Ковачев – общо 102 души, се бият 15 часа при неизгодни позиции край с. Луково срещу 3-хиляден аскер. Убити са 21 четника.
В днешните времена малко хора осъзнават какво означават тези факти. Каква вътрешна нагласа, какъв характер и дух трябва да имаш, за да устоиш и да не загинеш!?
След въстанието Атанас Димитров е от първите войводи, който отново се връща с чета в Македония. Отново в Кратовско.
На 11 юли 1904 г. четата е предадена от сърбомани и при село Гиленци е обкръжена в неизгодна позиция. Бият се около 6 часа заедно с четите на Стоян Донски и Сл. Арсов. Загиват 20 четника. Тежко ранен, Арсов се самоубива. Четите пробиват обръча. Ат. Димитров вече е член на Окръжното ръководство в Скопски окръг. На 2 януари 1905 г. участва в Първия конгрес на Скопски окръг в Осогово Той е и околийски войвода на Кратово. Запазена е снимка от 1904 г., на която са ръководителят на окръга Даме Груев, Атанас Димитров, Ефрем Чучков, Мише Развигорът.
Четата на Атанас Бабата е в състав между 30 и 50 души. На 25 юни 1905 г. четата попада на потеря между селата Пендак и Куклица. Тринадесет четника и 7 души от селата се изтеглят към връх Видин и заемат позиции. Скоро са обкръжени от около 3 хиляди войска, има и кавалерия.
Започва тежко сражение. Боят продължава часове. Докарани са и две горски оръдия. Един след друг падат четници. Остават живи няколко човека, но привършват патроните. Унищожени са архивите, оръжието, снаряжението. За да не паднат в плен, Атанас Димитров и няколкото живи четници лягат върху гранати и се взривяват. Като по чудо, от сражението оцелява един четник, който се промъква през кордона, за да разказва за чутовната саможертва на другарите си. Разказват, че имало моменти, когато проклинал съдбата си!
Казано е: живите затварят очите на мъртвите. Мъртвите отварят очите на живите.
Източник: zora-news.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.