Иван Попхристов е изявен габровски военен и революционер, борил се за освобождението на България от османска власт.
Иван /Ванката/ Райчев Попхристов е роден на 25 септември 1843 в Габрово.
Той е син на местния свещеник поп Христо Попилиев Райчев и на Елена Попвелчева Грудова (1812–18..), сключили брак през 1830 г. Има двама братя Илия Попхристов (1832–1882) и Райчо Попхристов (1838–1884), и две сестри Мария Попхристова (1835–18..) и Рада Попхристова (1840–18..). Братът на майка му, Иван Грудов, е заможен търговец в Букурещ, сподвижник на Георги Раковски и активен участник в емигрантските революционни организации.
Основно образование получава в родния си град. Учи в класа на Тодор Бурмов и е един от най-изявените му ученици.
Тодор Бурмов напуска Габрово. Малко след него и Ванката заминава при своя по-голям брат Райчо Попхристов /също революционер/ в Плоещ /Румъния/, за да продължи образованието си.
Неговият брат го изпраща в Москва като стипендиант на Московския славянски факултет през 1859 г. Така през 1862 г. завършва гимназия, полага изпити и получава свидетелство, с което може да постъпи в университет.
По препоръка на вуйчо си Иван Грудов постъпва като извънреден юнкер в Александровския сиротски кадетски корпус и завършва военно училище в Москва през 1864 г. със звание прапорщик.
Постъпва на военна служба в XVI Драгунски Нижегородски полк в Западен Кавказ. За отлична служба на 17 октомври 1865 г. е произведен в чин поручик и награден със сребърен Георгиевски кръст.
През 1866 г. Иван Попхристов се уволнява. Заедно със своя приятел от военното училище Младен Желязков заминават за Цариград. Там двамата правят постъпки за служба в турската войска. Както пише д-р Петър Цончев, като турски офицери те са смятали, че могат да бъдат по-полезни на сънародниците си. Молбите им са отхвърлени. Ванката се завръща в Габрово. Но не след дълго заминава във Влашко при своя брат.
В началото на 1868 г. става инструктор на записалите се българчета-доброволци в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа по оръжезнание, стрелба и водене на военни действия. Хаджи Димитър открива в лицето на младежа един изключителен патриот, отлично владеещ военното изкуство и веднага му предлага да стане член на неговата чета. Ванката приема, става писар и трето по важност лице в четата след двамата войводи. Написва „Закон“ за управление на четата.
Освен като четник се изявява и като публицист. Редовен сътрудник на вестник „Народност“, орган на Тайния революционен комитет в Букурещ. Вестникът е бил редактиран от вуйчо му Иван Грудов, съвместно с Иван Богоров и Иван Касабов.
На 4 юли 1868 г. Иван Попхристов, застанал в средата на четите на войводите Стефан Караджа и Хаджи Димитър, прочита клетвата, която всеки от четниците повтаря на глас дума по дума.
На 5 юли 1868 г. стъпват на българска земя, готови да дадат живота си за Свободата на Отечеството. Изявява се като тактик и стратег в действието на четите.
На 9 юли 1868 г. Иван Попхристов е ранен в крака при боевете край Вишовград, но не напуска бойното поле. Неотлъчно е до Хаджи Димитър в момента на известието, че Стефан Караджа е тежко ранен и заловен.
На 23 юли 1868 г. Ванката убива един юзбашия, едно заптие и един цивилен турчин и се самоубива при опит да бъде заловен.
Иван Попхристов остава в историята на България като първия български поручик на първата българска войска преди Освобождението.
Поклон!
Източник: bg.wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
