Днес отбелязваме рождението на Димитър Симидов!

Димитър Симидов, български писател и преводач. Той е автор на текста на първия химн на ПФК Левски (София) от 1924 г.

Димитър Асенов Симидов е роден 21 ноември 1898 г. в град Оряхово. Внук на Филип Симидов. Участва в Първата световна война (от 1916) и във Владайското въстание (1918). Завършва гимназия в София (1918) и зъболекарство в Брюксел, Белгия 91926). След завръщането си в родината, се занимава със земеделие, след това се отдава на свободна писателска дейност.

През 1942-1944 г. работи в Радио София. Сценарист на филма „Негово величество цар Борис III – обединител” (1943). Публикува от 1915 г. – в сп. „Смях” (1911-1915). Автор на стихове, разкази, комедии, приказки за деца, критически статии, рецензии. Член на СБП.

Романът му „Непобеден” е единственото по-крупно епическо произведение, посветено на Владайското въстание.

Преводач на световноизвестни творби от европейската класика – френски (Жул Верн, Мопасан, Зола, Молиер, Расин, Корней), руски (А. Фьодоров, С. Маршак), английски (Бичер Стоу, Байрон), испански („Дон Кихот” на Сервантес, 1939, 1998, 2007; Бласко де Ибанец и др.), немски, сръбски, старогръцки (Софокъл, Омир – „Илиада”, 1940; „Одисея”, 1946), румънски (Еминеску), творби на Ибсен – общо повече от 150 книги.

Книги: „Стихотворения” (1923), „Добромир Хриз” (историческа повест, 1930), „Беладин, царският син. Приказка в стихове” (1931, 1942), “Любов в харема (Лека ти пръст, Чарли!)” (оперета, 1935), „Нал и Дамянти” (разкази, 1938), „Тонко Късметлията” (приказки за деца, 1938), „Прокурорът има думата” (разкази, 1939, 1944), „В плен на разбойниците” (1941), „Великденски разкази” (1941), „Вълшебните крила” (1941), „Гарчо пъдарчето” (1941), „Главчо с двете глави” (1941), „Защо гаргата краде злато?” (1941), „Надлъганият чорбаджия” (1941), „Огнени пътеки” (разкази, 1941), „Перушан юнак” (1941), „Село Кикиндалео” (1941), „Смъртната присъда” (1941), „Трите девойки и д-р Фауст” (1941), „цар Магар” (1941), „Изневярата на госпожа Лимончева” (1942), „Гости от небето” (разкази, 1943), „Сокол – юнашка птица” (приказка, 1944), „Таралежът няма бодли” (комедия в 3 действия, 1963), „Непобеден” (роман, 1968), „Страници от един живот” (спомени, 1978).

Димитър Симидов умира на 11 декември 1984 г. в София.

Източник: literaturensviat.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!