Боян Саръев е български православен духовник, основател през 1990 г. и понастоящем председател на Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, което си поставя за основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи.
Боян Симеонов Саръев е роден на 5 май 1956 г. в село Жълти чал, Кърджалийско (днес заличено), в семейство на мюсюлмани, но приема християнството.
Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 година завършва и школата на МВР в кв. Симеоново, София. По-късно започва работа в завод „Електрон“. През май 1990 г. е ръкоположен за дякон(), а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата „Успение Богородично“ в град Кърджали. Развива широка благотворителна, образователна и мисионерска дейност.
Женен. Дъщеря му завършва генно инженерство, а синът му следва в духовна семинария.
Племенникът му лейтенант Николай Саръев почина от раните си, понесени при взривяването на българската база Индия в иракския град Кербала през декември 2003 г. След това отец Боян заяви по БНТ, че ще съди българската държава, задето е жертвала своите синове заради американски интереси.
Саръев е номиниран с 3 почетни отличия за обществена дейност и включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най-влиятелни личности по света.
Православното духовно средище „Св. Успение Богородично“ в кв. “Гледка” град Кърджали е изградено по инициатива на Отец Боян Саръев, което да служи като стожер на християнството в Родопите. Построено е изцяло със средствата на дарители. Православното духовно средище „Св. Успение Богородично“ В манастира на отец Боян Саръев, „Св. Успение Богородично“ се намира единствената в България частица от Светия кръст а също и мощи на други светци, открити при разкопки и подарени на манастира от археолога Николай Овчаров.
Отец Боян Саръев е автор на книгата „Гласът на викащия в пустинята“‘
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
